Какво важно се случи през 2022 г. ?
Световни събития и новини
Януари
- 2 януари – Абдала Хамдок подава оставка като министър-председател на Судан на фона на смъртоносни протести.
- 4 януари – Китай, Франция, Русия, САЩ и Обединеното кралстви издават съвместно заявление, че “ядена война не може да бъде спечелена и никога не трябва да се води”.
- 5 януари – В Казахстан е обявено общонационално извънредно положение в отговор на политически размирици.
Февруари
- 4 февруари – Китай и Русия издават съвместно изявление, в което се противопоставят на разширяване на НАТО.
- 21-24 февруари – Започва Руската инвазия в Украйна. Това е най-големият въоръжен конфликт в Европа след Втората световна война, който причини разселването на 15,7 милиона украинци и доведе до икономичесска нестабилност, международни санкции и ядрени заплахи, изтегляне на стотици компании от Русия и изключване на Русия от големи спортни събития.
Март
- Задълбочаване на инфлацията в световен мащаб в следствие на войната в Украйна и COVID вълната.
- 20 март – Първи санкции на ЕС към Русия.
Април
- 7 април – ООН гласува за отстраняване на Русия от Съвета по правата на човека, 58 страни се въздържат от глас. България гласува в подкрепа на решението.
- 8 април – Световните цени на храните се повишават до най-високото си ниво от началото на 1990 г.
- 18 април – Руското нахлуване в Украйна продължава. Започва битката за Донбас.
Май
- 6 май – Обявена е епидемия от Маймунска шарка.
- 15 май – Ширин Абу Акле, репортерка от Ал Джазира, и други цивилни са убити от израелските сили по време на нападението на израелската армия срещу палестинския лагер Дженин.
Юни
- 14 юни – Канада и Дания прекратяват конкурентните си претенции за о-в Ханс, като разделят острова приблизително наполовина, слагайки край на така наречената Война за уиски.
Юли
- 12 юли – Хърватия официално приема еврото и сменя валутата от 1 януари 2023.
- 18 юли – Друпади Мурму е избрана за президент на Индия, което я прави първата жена и най-младият човек, избран на поста.
- 21 юли – Инфлация: Европейската централна банка повишава основния си лихвен процент за първи път от повече от 11 години.
Август
- 17 август – Турция и Израел се споразумяват да възстановят пълни дипломатически отношения след дълъг период на напрежение.
- 19 август – Коалиционното правителство на Черна Гора се разпада, след вот на недоверие с 50-1, заради споразумение, подписано със Сръбската православна църква.
- 29 август – След тежки наводнения Пакистан обявява „климатична катастрофа“ и призовава за международна помощ. Най-смъртоносното наводнение в света след 2017 г. с над 1000 загинали.
Септември
- 8 септември – Краят на една ера: Смъртта на английската Кралица Елизабет II.
- 14 – 20 септември –. Сблъсъци между Киргизстан и Таджикистан: Десетки са убити при сблъсъци на двете страни по границата.
- 16 септември – Избухват протести в Иран след смъртта на Махса Амини в ареста на „ моралната полиция “ на страната.
- 25 септември – Парламентарните избори в Италия, при които спечели неофашистката партия “Братя на Италия” с лидер Джорджа Мелони.
Октомври
- 8 октомври – Екслозия на Кримския мост, свързващ Крим и Русия след руско нахлуване в Украйна.
- 28 октомври – Илон Мъск завършва придобиването на Twitter за 44 милиарда долара.
Ноември
- По официални данни населението на света достига 8 милиарда.
- 2 ноември – Гражданската война в Етиопия (район Тигре) ескалира.
- 6-8 ноември – Конференцията на ООН за изменението на климата (COP27) за смекчаване на изменението на климата.
- 20 ноември – започва Световното по футбол в Катар, което е и първото Световно, проведено в арабския свят. Събитието се свързва с обвинения за корупция и критики спрямо човешките права в региона.
Декември
- 7 декември – масови протести в Китай срещу политиките Zero-COVID (нулев Ковид).
- 19 декември – На Конференцията на ООН за биологичното разнообразие (COP15) близо 200 държави сключват сделка за опазване на една трета от планетата за природата до 2030 г.
2022 в българската политика
Януари
- 1 януари – Президент е Румен Радев, премиер – Кирил Петков, а първа политическа сила – “Продължаваме промяната”.
- 14 януари – ГЕРБ започва съдебен процес за 100 хил. лева срещу Бойко Рашков (по това време министър на вътрешните работи) заради изказвания относно магистрала “Хемус”.
- 17 януари – Президентът подписва указ за назначаване на Галина Захарова за председател на Върховния касационен съд.
- 22 януари
- Румен Радев и Илиана Йотова встъпват в длъжност за втория си мандат като президент и вицепрезидент.
- Корнелия Нинова остава лидер на БСП въпреки подадената оставка.
Февруари
- 3 февруари – Депутатите одобряват създаването на комисия за промените в конституцията.
- 9 февруари – Парламентът сменя председателя на енергийния регулатор. Поста заема Станислав Тодоров
- 22 февруари – Парламентът приема окончателно вдигането на осигурителните прагове от 1 април 2022.
Март
- България (първоначално) отказва да подкрепи военните действия в Украйна с изпращане на оръжия и военни самолети.
- 13 март – ГЕРБ преизбира Борисов за лидер на партията.
- 17 март
- Бойко Борисов е задържан за 24 ч. по обвинение за изнудване.
- Парламентът одобрява изваждането на пощите от транспортното министерство.
- 22 март – Парламентът окончателно премахва “златните” паспорти за чуждестранни граждани, които са инвестирали над 1 млн. лева в български дружества.
- 30 март – Правителството гласува да подпомогне пенсионерите с пакет “Великденска подкрепа” заради цените на храните
Април
-
- 13 април
- Правителството одобрява програми за сътрудничество с Румъния и Северна Македония за 240 млн. евро.
- “Възраждане” иска оставката на Корнелия Нинова
- Парламентът решава окончателно, че държавата ще поема здравните осигуровки на бежанците от Украйна.
- 14 април – ГЕРБ иска оставката на Кирил Петков заради незаконния арест на Борисов.
- 15 април
- След седмици дебати, Парламентът отхвърли Любомир Каримански за нов управител на Българската народна банка (БНБ).
- Политическият проект “Продължаваме промяната” става партия.
- 18 април – Правителството отлага въвеждането на лични карти с чип.
- 19 април – Правителството приема таванът на пенсиите да бъде увеличен от 1 юли.
- 21 април
- Правителството среща трудности с взимането на решение относно военна помощ за Украйна.
- БСП заплашва, че ще напусне коалицията, ако България подкрепи Украйна с оръжия.
- 13 април
- Към 26 април, 47-ото НС е приело 34 закона, 42 решения и 1 декларация.
- 27 април – България спира вноса на газ от Русия.
Май
- 1 май – Мая Манолова учредява партия “Изправи се, България” (до тогава сдружение).
- 15 май – Разногласия в Парламента относно антикризисния план и борбата с инфлацията.
- 18 май – Опозицията внася искане за оставката на зам.-председателя на парламента Мирослав Иванов.
- 27 май – Правителството приема плана за въвеждане на еврото в България.
- 30 май – ИТН опитва да отложи изпълнението на плана за приемане на еврото.
Юни
- 2 юни – Костадин Костадинов и Искрен Митев са наказани с порицание заради сблъсъците в парламента.
- 8 юни – “Има такъв народ” се оттегля от управляващата коалиция.
- 9 юни – Радостин Василев (ИТН) подава оставка като министър на спорта
- 10 юни – Теодора Генчовска (ИТН), министър на външните работи, и Александър Николов (ИТН), министър на енергетиката, също подават оставка.
- 13 юни – Общо 5-ма депутати напускат ИТН.
- 15 юни – ГЕРБ внасят вот на недоверие към Правителството на Кирил Петков.
- 17 юни – Още един депутат напуска ИТН.
- 19 юни – Стефан Янев официално учредява ПП “Български възход”.
- 22 юни – Правителството на Кирил Петков губи вот на недоверие със 123-116 гласа, след като партията ” Има такъв народ ” се оттегли от коалицията заради спорове около бюджетните разходи и блокирането на България за присъединяването на Северна Македония към ЕС.
- 24 юни – Елена Гунчева от “Възраждане” напуска парламента и партията с обвинения към Костадинов.
- 28 юни – Парламентът одобрява вдигането и преизчислението на пенсиите от 1 октомври.
- 29 юни
- Парламентът премахва акциза върху газа и метана за автомобилите до юни 2025 г.
- Със сгрешен глас парламентът изненадващо приема отпадане на ДДС за брашното.
- Елена Гунчева се отказва да напуска парламента, става независим депутат.
- 30 юни
- Парламентът приема окончателно помощта от 25 ст. на литър гориво.
- Още един депутат на ИТН напуска парламента.
Юли
- 6 юли – Управляващите одобряват програмата на кабинета “Василев”.
- 7 юли – ГЕРБ се заканва да бойкотира работата на парламента до избор на ново правителство.
- 8 юли – Продължаваме промяната” поиска от Европейската комисия независим одит на работата на ГКПП “Капитан Андреево”.
- 14 юли – Президентът връчва втория мандат на ГЕРБ след вота на недоверие и падането на Кабинета Петков. ГЕРБ връщат мандата неизпълнен.
- 20 юли – В подготовка за нови избори, пореден неуспешен опит на ГЕРБ, ДПС и БСП да върнат хартиената бюлетина.
- 21 юли – Парламентът одобри допълнително подпомагане на земеделски производители
- 27 юли – Президентът връчва третия мандат на БСП. БСП връщат мандата неизпълнен.
Август
- 1 август – Президентът разпуска 47-ото НС, обявява служебното правителство и нови избори на 2 октомври. Служебният премиер е Гълъб Донев.
- 5 август – Служебното правителство започва с редица кадрови промени и отменени решения на Кабинета Петков.
- 10 август – Започва регистрацията на партиите за парламентарните избори през октомври.
- 22 август – Служебното правителство възобновява преговорите с руския “Газпром”.
- 24 август – Кирил Петков завежда дело срещу Бойко Борисов за клевета в размер на 500 хил. лева.
- 26 август – Слави Трифонов (ИТН) настоява за референдум за президентска република.
Септември
- Тече активна предизборна кампания. Основни теми в публичното и политическото пространство са газ от Русия, машинно гласуване, възможни коалиции за съставяне на правителство.
- 19 септември – “Продължавам промяната” подават сигнал в Европейската прокуратура за “тенденциозен одит на европейски средства”. Агенцията отхвърля обвиненията.
Октомври
- 1 октомври – Ден за размисъл
- 2 октомври – Парламентарни избори. ГЕРБ е първа политическа сила, последвана от “Продължаваме промяната” и ДПС. В парламента влизат и “Възраждане”, БСП, ДБ и новосъздадената партия на Стефан Янев “Български възход. ИТН остава извън НС.
- 6 октомври
- Бойко Борисов не иска да бъде депутат и подава заявление в ЦИК.
- Бившият министър на транспорта Николай Събев се отказва от депутатското си място и напуска “Продължаваме промяната”.
- 7 октомври – Започват преговори за съставяне на правителство.
- 19 октомври
- Президента Румен Радев открива първото заседание на 48-ото Народно събрание.
- Депутатите не успяват да стигнат до консенсус при избора на председател на НС.
- 20 октомври – Отново неуспешно гласуване за председател на 48-ото НС.
- 21 октомври – Вежди Рашидов (ГЕРБ) е избран за председател на НС.
- 25 октомври – Парламента одобрява решението на Радев да забави връчването на първия мандат. Започват консултации за правителство.
- 27 октомври – След дни спорове, Парламентът успява да създаде повечето си парламентарни комисии.
Ноември
- 2 ноември
- Правната комисия одобрява на първо четене връщането на хартиената бюлетина.
- Правителството приема проектозакона за личния фалит.
- 4 ноември – Явор Божанков (БСП) бива освободен от правната комисия, заради неподчинение на желанията на БСП за връщане на хартиената бюлетина.
- 9 ноември – От “Възраждане” поискаха референдум срещу приемането на еврото.
- 12 ноември – Ива Митева и Любомир Каримански се оттеглят от ИТН.
- 16 ноември – ГЕРБ, ДПС и БСП продължават да се борят за промени в Изборния кодекс и връщането на хартиените бюлетини. ГЕРБ внася и предложение за закриване на МИР “Чужбина”. “Продължаваме промяната” и “Демократична България” със силна опозиция по въпроса.
- 17 ноември – Хиляди граждани и организации се обединяват против промените в Изборния кодекс. Искат вето от президента.
- 25 ноември – Парламентът поднови гласуването на изборните правила и дебатите по Изборния кодекс.
- 26 ноември – Критики срещу Радев за забавянето при връчването на първия мандат.
Декември
- 1 декември – Нови изборни правила
- С хартиени бюлетини ще се гласува навсякъде, машините няма да се ползват при броене.
- Район “Чужбина” остава, но без яснота за мандатите.
- 5 декември – Румен Радев връчва първият мандат на ГЕРБ.
- 8 декември – Холандското и австрийското правителство няма да подкрепят присъединяването на България към Шенген.
- 14 декември
- Кандидатът на ГЕРБ проф. Габровски не е избран за премиер от Парламента. Следва втори мандат
- Президентът налага вето на промените в Изборния кодекс.
- 15 декември – Президентът ще връчи втория проучвателен мандат на “Продължаваме промяната” със закъснение (3 януари 2023 г.). Николай Денков (ПП) е кандидат за министър-председател.
- 16 декември – България получава първия транш по Плана за възстановяване и устойчивост.
- 19 декември – ГЕРБ и част от БСП гласуват “за” Пловдивския панаир да бъде предаден изцяло в ръцете на Георги Гергов (бивш БСП).
- 20 декември
- На първо четене Парламентът забранява износа на суров нефт с произход от Русия.
- Президентът иска засилване на охраната на границите заради Шенген.
- 21 декември – Парламентът приема на първо четене още един закон от Плана за възстановяване и устойчивост.
- 22 декември – Парламентът прие
- на първо четене предложението на ГЕРБ за компенсация на горивата.
- облекчени условия за наемане на квалифицирани чужденци от трети страни.
- минималната заплата се вдига на 780 лв. от януари.
- АЕЦ “Козлодуй” и френската “Фраматом” със споразумение за доставка на свежо ядрено гориво през 2025 г.
- 23 декември – С гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП парламентът отхвърли ветото на президента за промените в Изборния кодекс. Хартиената бюлетина остава.
