история на хартиената бюлетина
Хартиените бюлетини са едно от пособията за гласуване, използвани още от Освобождението. От Освобождението на България през 1868 г. до 1911 г. се е гласувало, като всеки грамотен, имащ право на глас, е пишел името на своя избраник на лист хартия и го е пускал в урната. След това се въвеждат цветните бюлетини – всяка партия избира и регистрира един традиционен цвят, който да бъде използван от избирателите им. Това продължава до 1947 г. и от 1990 г. до началото на 21-ви век. От изборите през 2005 г. се гласува с интегрална бюлетина (обща бюлетина). Промяната е предложена е от НДСВ, а от ДПС са против, защото неграмотният електорат е щял бъде затруднен.
Въвеждането на машинното гласуване се случва поетапно от 2021 г. – първоначално е въведен хибриден модел, като всеки избирател може да предпочете да нанесе гласа си на хартиена бюлетина или да използва устройство, което да пусне разписка с неговия глас. Според закона двата метода са равностойни. На изборите през октомври 2022 г. машинното гласуване е задължително, освен в конкретни случаи (избирателни секции с под 300 избиратели, подвижни избирателни кутии, гласуване в лечебни заведения и др.)
Целта на въвеждането на машинно гласуване е да се намалят грешките при броенето на хартиените бюлетини и да се ограничат опитите за манипулиране на резултатите.
Цветна бюлетина преди въвеждането на интегрална такава. Снимка: Bulgaria ON AIR
(Не)валидност на хартиените бюлетини
Една хартиена бюлетина може да бъде отбелязана като недействителен глас сравнително лесно.
Например когато:
-
има “излизане” извън квадратчето за гласуване
-
има отбелязано повече от едно квадратче
-
отбелязана е единствено преференця, но не и партия
-
знакът „Х” или „V” не е изписан със син химикал
-
за отбелязване в използван знак, различен от „Х” или „V”
-
бюлетината е изцапана (напр. с мастило)
-
бюлетината е измачкана
-
бюлетината е сгъната неправилно
-
бюлетината е надраскана или зачертана изцяло
-
бюлетината е празна (не е зачертан отговор)
-
върху бюлетината има отбелязани други знаци или символи
-
бюлетината е намерена в урната без плик
-
в плика има поставени други предмети освен бюлетината
-
липсва един или двата печата на СИК
-
не е откъснато *ъгълчето” / купона в долния десен край
ВАЖНО: Изборът “Не подкрепям никого” е валиден вот!
Освен това, ако неволно сгрешим при попълването на хартиена бюлетина, можем да отидем при членовете на секционната комисия и да поискаме нова бюлетина. Сгрешените бюлетини се отделят и също се описват накрая.
Невалидни бюлетини през годините*
| Парламентарни избори | Брой на гласувалите избиратели | Общ брой на недействителните гласове | % недействителни гласове | Машинно гласуване |
| 2 октомври 2022 | 2 601 900 | 9 042 | 0.35% | Да |
| 14 ноември 2021 | 2 669 260 | 11 315 | 0.42% | Да |
| 11 юли 2021 | 2 775 754 | 9 342 | 0.34% | Да |
| 4 април 2021 | 3 334 283 | 44 604 | 1.34% | Частично |
| 26 март 2017 | 3 682 151 | 169 009 | 4.59% | Не |
| 5 октомври 2014 | 3 500 585 | 218 125 | 6.23% | Не |
| 12 май 2013 | 3 632 953 | 90 047 | 2.48% | Не |
| 5 юли 2009 | 4 345 450 | 97 387 | 2.24% | Не |
*По данни на ЦИК
Недостатъци на хартиеното гласуване:
-
Ръчно преброяване на бюлетините.
-
Несъответствия между подадени бюлетини и записани гласоподаватели.
-
Нередности по време на вота (гласуване с предварително попълнена бюлетина, снимки на бюлетини по време на гласуване).
-
Огромно влияние на СИК върху избирателния процес.
-
Манипулирани протоколи от преброяването на бюлетините.
Решени проблеми:
Гласуването посредством машина предлага решение на част от проблемите на нашия изборен процес като:
-
Намалява броя на невалидните бюлетини.
-
Изравнява броя подадени гласове и записани гласоподаватели.
-
Калкулира резултатите с голяма бързина и точност, като те могат да бъдат сверени с пуснатите в урните разписки.
-
Лесно попълване и проверка на протоколите и повече време за проверка от членовете на СИК.
-
Премахване на “тъмната стаичка” като начин на попълване на бюлетината, което на практика изключва изцяло гласуването с предварително попълнена бюлетина и снимането на вече попълнена такава.
Нерешени проблеми:
-
Непълни или неточни избирателни списъци.
-
Неудобно гласуване за хора, които не живеят на постоянния си адрес.
-
Възможност за гласуване в две секции в един и същи ден (например, гласуване със студентска книжка в един град и гласуване по постоянен адрес – в друг).
-
Купуване на гласове поради липсва на адекватна държавна политика в тази посока.
Предложенията
-
Дигитални списъци, които да се актуализират автоматично веднага щом дадено лице гласува от конкретна избирателна секция в страната или чужбина. Това ще намали шансовете един човек да гласува в две избирателни секции. Процес, който често остава незабелязан, понеже никой не сверява хартиените списъци.
-
Електронно гласуване.
-
Улеснено гласуване от друго населено място.
Важни исторически препратки:
- Костинбродската афера. Ден преди парламентарните избори на 12 май 2013 г. в печатница “Мултипринт“ по подаден сигнал са открити 350 000 незаконни бюлетини. По това време печатницата е собственост на общински съветник от ГЕРБ.
Нов термин: Избирателен списък – избирателните списъци се изготвят отделно за всяка избирателна секция по постоянен адрес на избирателя. Предварителните списъци се обявяват от общинските администрации не по-късно от 40 дни преди изборния ден. За гласуване по настоящ адрес се подава допълнително заявление. Научи повече в нашия речник за политически термини.
