А
б
в
г
д
е
ж
з
и
ѝ
к
л
м
н
о
п
р
с
т
у
ф
х
ц
ч
ш
щ
ъ
ь
ю
я
Б

Балотаж

Балотажът е повторното гласуване за ограничен брой кандидати, в случай, че нито един не е получил необходимия брой гласове, за да бъде категорично избран. Често има балотаж на президентските избори между двама кандидати.

Валутен борд

Валутен борд е метод за свързване на една нестабилна валута към друга, по-стабилна. Чрез този механизъм по-нестабилната държава се доверява на по-стабилната за провеждането на политики, свързани с количеството валута в обръщение и определянето на лихвените проценти. През 1997 г. българският лев е свързан с немската марка, а в последствие с еврото. Това е мярка за справяне с хиперинфлацията по онова време и избягване на пълното обезценяване на лева.

Вот на недоверие

Вот на недоверие е изявление или гласуване срещу дадено лице, което е на отговорна държавна или управленска длъжност (като министър, министър-председател) и се смята, че това лице не е годно повече да заема тази длъжност. Вотът на недоверие демонстрира на държавния глава, че избраният парламент вече няма доверие в назначеното правителство.

Гражданска отговорност

Под “гражданска отговорност” се разбира споделената отговорност на гражданите за развитието и благоденствието на дадено общество. Ангажираният гражданин носи личната отговорност да дава позитивен пример чрез действията и позициите си.

Демагогия

Демагогия е стратегия за спечелване на влияние чрез въвеждане на публиката в заблуда с цел демагогстващият да я убеди в „своята правота“. Най-често демагогията се използва за постигане на политически цели и реклама.

Демокрация

Думата „демокрация“ произлиза от древногръцки език: демос означава „народ“, а кратос – сила, власт, т.е. власт на народа. Като форма на държавно управление демокрацията може да бъде пряка и непряка.
Пряка (директна) – народът взема политическите решения директно чрез референдум или пряко гласуване. Представителна (непряка) – гласоподавателят избира свои представители, които упражняват законодателнa и/или изпълнителнa власт (например народни представители). Републиките и монархиите като форма на управление са вид представителна демокрация.

Европейска централна банка

Европейската централна банка (ЕЦБ) е централната банка на 19-те държави от еврозоната (тези, приели еврото като валута). Основана през 1998 г., ЕЦБ е най-големия финансов център в еврозоната. Сред целите на ЕЦБ е стабилността на европейската икономика, предотвратяването на рискове и щети от инфлация и стабилност на пазара и цените.

Европейски съюз (ЕС)

Европейският съюз (ЕС) е икономически и политически съюз между 27 европейски държави чиято ел е да насърчи икономическото сътрудничество между държавите членки. Идеята е държавите, които търгуват помежду си, да станат икономически взаимозависими и по този начин да се намали вероятността от възникване на конфликти.

Експертно правителство

Експертни е правителство, в което вземащите решения се избират въз основа на техния опит и технологична експертност в дадена област, като са научно обективни и политически безпристрастни. Този вид правителство е базирано на междупартийно договаряне, в което се включват всички партии и коалиции преминали бариерата от 4% от гласовете.

Електорат

Електорат е термин, който обозначава общия брой на избирателите и хората, имащи законово право да гласуват.

Застъпник

Застъпниците са симпатизанти на определен политически кандидат, които в деня на изборите присъстват в избирателната секция, за да представляват интересите му. Съгласно българското законодателство, застъпниците имат право да присъстват при преброяването на подадените гласове в края на изборния ден, като нямат право да участват в самата процедура на броенето, което се прави единствено от членовете на СИК (Секционна избирателна комисия).

Избирателен списък

Избирателните списъци се изготвят отделно за всяка избирателна секция. Избирателните списъци се изготвят по постоянен адрес на гласоподавателите и обикновено включват до 1500 души за всяка една секция. Предварителните списъци се обявяват от общинските администрации не по-късно от 40 дни преди изборния ден. За гласуване по настоящ адрес се подава допълнително заявление. Съставянето на избирателните списъци е важнa част от изборния процес, тъй като отразява всички лица, които към датата на изборите притежават праото да гласуват.

Избирателна активност

Избирателната активност се формира от всички, упражнили правото си на глас на избори за президент, парламент, кмет и т.н. В това число се включва и протестният вот с невалидна бюлетина и “Не подкрепям никого”.

Изборен кодекс

Изборният кодекс представлява нормативен акт, съдържащ цялото изборно законодателство на България. Изборният кодекс определя общи правила при провеждането на всички видове избори: за народни представители за Народно събрание, за президент и вицепрезидент, за членове на Европейския парламент, за местно управление (общински съветници и кметове).

Интегрална бюлетина

През 2005 г. в България се въвежда т.нар. интегрална бюлетина или обща бюлетина. Тя представлява списък с имената на всички отделни фракции / кандидати на съответните избори.

Преди това се ползват т.нар. цветни бюлетини. Напр. зелена бюлетина за партията на земеделците, розова за социалдемократите, кремава – на радикал-демократите, винено червената – на комунистическата партия и т.н. В един момент партиите са толкова много, че цветовете свършват. Това налага въвеждането на обща интегралната бюлетина.

Инфлация

Инфлацията е покачване на цените на суровини, стоки и услиги. Тя може да бъде причинена от различни фактори като държавна политика, ограничено предлагане на ресурси, кризи и войни. Т. нар. “здравословна инфлация” се отнася за инфлация между 2 и 3% годишно.

Конституция

Конституцията е основният закон на Република България и другите закони не могат да й противоречат. Наричана още “обществен договор”, тя определя основния правов ред в държавата относно нейната форма, структура и организация, както и урежда отношението „държава-гражданин“.

Корупция

Корупцията е злоупотребата с обществено влияние или длъжност за лично облагодетелстване. Форми на корупцията са подкупи, рушвети, изнудване, манипулация.

Мажоритарна избирателна система

Мажоритарната избирателна система е избирателна система, при която кандидатите трябва да получат мнозинството от гласовете, за да бъдат избрани. Може да бъде система на абсолютно или относително мнозинство. Обикновено, ако никой от кандидатите не получи мнозинството от гласовете, се преминава към втори тур, при който се допускат двамата кандидати с най-много гласове от първия тур.

Министерски съвет (МС)

Министерският съвет, наричан още Правителство, стои начело на изпълнителната власт в държавата. То се състои от министри и министър-председател, като всеки министър отговаря за отделно министерство.

Многомандатен избирателен район (МИР)

Територията на България е разделена на 31 избирателни района. Всеки избирателен район избира определен брой места в Народното събрание, като се използва се използва пропорционална избирателна система. Броят на мандатите във всеки район зависи от броя на постоянно живеещите там. Това означава, че разпределението на мандатите не е равномерно.

Монархия

Монархията е форма на управление, при която върховната власт принадлежи на едноличен наследствен владетел. Разграничават се:

Конституционна монархия – Форма на управление, при която монархът действа като глава на държавата в параметрите на съществуваща конституция. Примери за конституционни монархии са Белгия, Великобритания, Дания, Испания и много други. 

Абсолютна монархия*Върховнта държвана власт принадлежи на едно лице – монарха (цар, султан, емир и т.н.). Властта се предава по наследство. Пример за абсолютна монархия е Саудитска Арабия (*не спада към демокрацията)

Теократична монархия – Форма на държавно управление, при което начело на държавата стои религията. Държавният глава е и глава на религиозната институция и има неограничена власт. Примери са Иран и Ватикана.

Народно събрание (НС)

Народното събрание, наричано още Парламент, стои начело на законодателната власт в държавата. Неговата функция е да създава, приема и променя закони и решения, които са задължителни за всички държавни органи, организации и граждани. Насрочва избори за президент на републиката, приема решение за произвеждане на национален референдум.

НАТО

Организацията на Северноатлантическия договор (от англ. НАТО) е сдружение между 30 суверенни държави от Северна Америка и Европа. НАТО е пакт за колективната защита на страните членки в случай на нападение от друга държава. Целта на НАТО е да гарантира свободата и сигурността на своите държави-членки чрез политически и военни средства.

Национализъм

Национализмът е специфична политика на общностите за съхранение чрез разграничаване, обособяване и затваряне на държавен или етнически принцип.

Неправителствена организация (НПО)

Неправителствената организация (НПО) са организации с нестопанска цел. Това значи, че организацията развива дейност без да има за цел извличане на печалба. Освен това НПО са независими от държавната администрация и се финансират от източници, необвързани с политическата власт. Често НПО представляват социална инициатива с хуманитарни цели, например опазване на околната среда, здравеопазване, помощ за уязвими групи, лобизъм и н.т. НПО могат да бъдат фондации и сдружения (също познати като асоциации).

Обществено обсъждане

Общественото обсъждане (или обществени консултации) се свиква от законодателния орган – Парламента, и по-често, от конкретна комисия в него. Целта е да се съберат мненията на гражданите и заинтересованите лица, когато се разработват политики и законодателни актове.

Парламент

Народното събрание, наричано още Парламент, стои начело на законодателната власт в държавата. Неговата функция е да създава, приема и променя закони и решения, които са задължителни за всички държавни органи, организации и граждани. Насрочва избори за президент на републиката, приема решение за произвеждане на национален референдум.

Парламентарна република

Парламентарната република е форма на държавно управление, при която водеща роля в държавата има парламентът. Народните представители в парламента се избират от народа. Парламентът, от своя страна, избира правителство (министрите, начело с министър-председателя). Примери за парламентарни републики са Австрия, България, Германия, Италия, Швейцария и редица други.

Една република може да бъде парламентарна, президентска или полупрезидентска.

Политически компас

Независимият политическият компас е инструмент, който има за цел да помогне на избирателите да се ориентират в политическата идеология на съществуващите политически партии. Обикновено под формата на въпросни, политическият компас сравнява политическата позиция на потребителя с вижданията на партиите и показва всички партии, класирани в близост до позицията на съответния човек. Традиционно политическият спектър с разгледан в под формата на координатна система.

Полупрезидентска република

Полупрезидентската (или полупарламентарната) република е форма на държавно устройство, обединяващо в себе си, както чертите на президентската, така и тези на парламентарната република. Примери за полупрезидентски републики са Русия, Франция, Румъния и други.

Една република може да бъде парламентарна, президентска или полупрезидентска.

Популизъм

Според речника на българския език “популизъм” е въздействието върху мнението на населението чрез поведение и обещания за мерки, които съответстват на обществените настроения. Поддържа идеята, че обществото е разелено на две части – корумпираният елит и народа. Популистките партии могат да бъдат както десни, така и леви.

Правителство

Министерският съвет, наричан още Правителство, стои начело на изпълнителната власт в държавата. То се състои от министри и министър-председател, като всеки министър отговаря за отделно министерство.

Правова държава

Една държава е правова, когато са налице: върховенство на закона, неотменимост на човешките права, разделение на властите, право на съдебна защите, многопартийна система и защита на малцинствата. Конституционализмът често се изтъква като водещ принцип на правовата държава. Всяка демократична държава се води от принципите на правовата и социалната държава.

Предизборна кампания

Предизборната кампания обхваща организираните публични и медийни опити на отделни кандидати и фракции да информират и мобилизират онази част от населението, имаща право на глас на парламентарни, местни или други избори, да гласуват за тях. Това се случва в предварително обявен период преди изборната дата, по време на който политическата агитация е позволена.

Президентска република

Президентската република е форма на управление, при която водеща роля в държавата има президентът. Президентът има широки правомощия в държавното управление и изпълнителната власт. В неговите ръце са съсредоточени както функциите на държавния глава (президентът), така и тези на министър-председателя и правителството. Примери за президентски републики са САЩ и много от държавите в Латинска Америка.

Една република може да бъде парламентарна, президентска или полупрезидентска.

Преференциален вот

Преференциалният вот позволява на гласоподавателите да изберат конкретен кандидат от листите на партията, която подкрепят. Ако в бюлетината няма отбелязана преференция, при броенето на гласовете префернциалният вот автоматично отива при водача на листата в съответния регион. От друга страна при използване на преференциялния вот, това може да доведе до пренареждане на листите на партиите и на водеща позиция да застане кандитат от по-долните места на листа.

Пропаганда

Пропагандата е вид послание или манипулирана информация, разпространена с цел да въздейства на общественото мнение или поведението на хората във връзка с дадена позиция или политическа кауза, която облагодетелства определена група или личност.

Пропорционална избирателна система

При пропорционалната избирателна система система местата, спечелени от партиите, са пропорционален на броя гласове, които са събрали. Кандидатите са подредени в партийни листи и в парламента влизат тези, които са на челните места.

Референдум

Референдумът (нар. още плебисцит) е пряко гласуване, при което цялото население на дадена държава с право на гласуване трябва да одобри или отхвърли дадено предложение. Това може да бъде конституционна промяна, закон, отзоваване на избран служител, определено правителствено решение.

Рецесия

Рецесията може да се разглежда като период на временен спад в икономическата активност и производството, спад в доходите и увеличаване на безработицата в резултат на продължителна инфлация.

Служебен кабинет

Служебният кабинет е временно правителство, което изпълнява някои държавни задължения и функции в дадена държава, докато не бъде избрано или сформирано редовно правителство. Назначава се от президента.

Социална държава

Социалната държава се определя от действията, който упражнява с цел подобряване благосъстоянието на населението чрез предоставяне на програми, които да спомогнат за по-равномерното преразпределение на ресурси в обществото. Всяка демократична държава се води от принципите на правовата и социалната държава.

Централна избирателна комисия (ЦИК)

Централната избирателна комисия (ЦИК) е независим държавен орган, отговорен за подготвяне, организацията и провеждането на всички видове избори и референдуми в България.

Този речник е още в развитие

В случай, че се сещаш за дума или фраза, която сме пропуснали, можеш да ни пишеш и ние ще допълним. По този начин помагаш речника да се допълва, за да бъде по-лесно информирането.