Темата за атомната енергия набра популярност в Европа покрай регламента за Таксономията на Европейския съюз, предназначена за насочване на частните инвестиции към дейностите, които са нужни за постигане на климатична неутралност. Разгорещеният дебат показа колко разединена е Европа по въпроса за ядрената енергия, а руската инвазия в Украйна и ударите по електроцентралата в Запорожие допълнително усложниха конфликта.
В статията ще откриете отговорите на някои от най-основните, но и важни въпроси, обвързани със същността на атомната енергия и нейната употреба в Европа.
В резултат на войната в Украйна се наблюдава по-критично отношение на обществото към НАТО. Много хора вярват, че военният конфликт е предизвикан от обкръжението на Русия от НАТО в следствие на геополитически интереси от страна на САЩ.
Към днешна дата изглежда сякаш България се нуждае от членство в НАТО, тъй като няма капацитета и ресурсите самостоятелно да отбранява границите си и да опазва сигурността на гражданите.
Какво всъщност е НАТО?
Организацията на Северноатлантическия договор (от англ. НАТО) е сдружение между 30 суверенни държави от Северна Америка и Европа.
Създаден по времето на Студената война, НАТО е пакт за колективната защита на страните членки в случай на нападение от друга държава. Целта на НАТО е да гарантира свободата и сигурността на своите държави-членки чрез политически и военни средства.
Политически средства: НАТО насърчава демократичните ценности и позволява на членовете си да си сътрудничат по въпросите на отбраната и сигурността и да изградят доверие помежду си.
Военни средства: НАТО се ангажира с мирното разрешаване на спорове. Ако дипломатическите усилия не успеят, НАТО разполага с военна сила да предприеме операции по управлението на кризи.
Съветът на НАТО се намира в Брюксел и неговите функции са борбата с тероризма, да подпомага страните с разпаднала се държавност и да се справя с други заплахи за сигурност като оръжия за масово унищожение.
Всяко едно решение, разглеждано от Съветът на НАТО, се взима с консенсус от всички членки, т.е. с абсолютно съгласие.
България се присъединява в НАТО през 2004-та година след 14-годишна подготовка. През юли 2022 г. членкит в НАТО подписаха протоколите за приемане на Швеция и Финландия, което ще увеличи страните членки до 32.
Останалте 30 членки на НАТО са (по азбучен ред): Албания, Бегия, България, Германия, Гърция, Дания, Естония, Исландия, Испания, Италия, Канада, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Обединено кралство, Полша, Португалия, Румъния, САЩ, Северна Македония, Словакия, Словения, Турция, Унгария, Франция, Хърватия, Черна гора и Чехия.
За или против: Членство в НАТО
Ползите от членство в НАТО:
-
НАТО подпомага мирното разрешаване на конфликт между държавите членкии насърчава диалога и сътрудничество, което е жизненоважно за мирните международни отношения.
-
Сигурността на хората в страната е осигурена от принципът за колективна отбрана – нападението срещу една или няколко от държавите-членки се счита за атака срещу всички.
-
Членството в НАТО намалява държавните разходи за поддържане на армия и военна техника. Това са данъци, спестени от джоба на данъкоплатеца.
-
Друга икономическа полза е по-добрият инвестиционен климат и повишено доверие между страните-членки.
Негативни страни на членство в НАТО:
-
Има опасност от въвличане във война заради принципа на колективна отбрана. Досега той е бил активиран веднъж – в отговор на терористичните атаки в САЩ на 11 септември 2001 г. Тогава България изпраща военни в Ирак и Афганистан като ангажимент към системата за колективна сигурност.
-
Комфортът на колективната отбрана, обаче, пречи на държавите-членки да изградят силна армия, с която да защитават териториалната си цялост без да им бъдат наложени санкции.
-
Държавите трябва да се съобразяват с интересите на останалите членки, което развива и известна зависимост.
НАТО, обаче, далеч не е единствената организация или пакт, които да целят мирните взаимоотношение между отделните държави. Повече по темата за други договори за колективна сигурност и военна защита може да намерите тук.
“За да опазим демокрацията в дигиталната ера, са необходими достатъчно хора, на които да им пука и които да са граждански активни. Омразата и безразличието са отровни за нашето общество и човешки свободи.”
– Alfred Landecker Foundation
