Популярен аргумент против въвеждането на еврото е загубата на лева като национална парична единица. За жалост, обаче, националната валута на България не е толкова независима, колкото си мислим. До юни 1997 г. левът се е контролира от Българската Национална Банка (БНБ). Обаче… в резултат на обезценяването на лева и въвеждането на валутния борд лев-марка, България се отказва от правото си да упражнява контрол върху националната валута.
Това означава, че след 1 юли 1997 г. БНБ започва да работи като надзорен орган и не може да провежда монетарни политики. По друг начин казано, от тази дата България не управлява сама валутите си и не може да провежда политики насочени към принтиране на пари за ограничаване на икономически шокове или да променя лихвените проценти при наличие на твърде много валута в обръщение. Тази роля се поема от Германия, а след това от ЕЦБ.
Какво е евро?
Еврото (EUR или €) е паричната валута на държавите от еврозоната. Еврото е най-разпространената валута в Европа и втората най-търгувана такава в света.
Въведено през 1999 г., еврото е единна валута, която подпомага и улеснява търговията в региона на Европейския Съюз (ЕС).
Какво е еврозона?
В състава на еврозоната влизат държавите-членки на Европейския съюз, които са приели еврото за своя валута.
Приемането на еврото като официална валута е един от ангажиментите на държавите в ЕС, произтичащ от договора за членство в съюза.
20 държави от ЕС са приели Еврото за официална валута са (по азбучен ред): Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия, Франция, Хърватия (от 2023 г.).
7-те членки на ЕС, които не са приели еврото са: България, Дания, Полша, Румъния, Унгария, Чехия и Швеция.
Паричната политика в еврозоната е поверена на независимата Евросистема, състояща се от Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните банки на държавите от еврозоната.
Каква е ролята на Европейската централна банка (ЕЦБ), може да научиш в края на статията.
Какви са критериите за присъединяване към еврозоната?
Държавите могат да се присъединят към еврозоната при условие, че икономиката им е достатъчно развита, трайно стабилна и не изостава от тази на страните, които вече използват еврото.
Друг критерий е националното законодателство на съответната държава да бъде съвместимо с Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка.
Положителните страни на еврото, които вече сме отчели,
благодарение на валутния борд:
-
намаляване на инфлацията и ограничаване на инфлационната спирала през миналия век;
-
по-голяма предвидимост и по-голяма достъпност от международната общност;
-
по-лесен внос и износ на стоки и суровини за бизнеса и крайните потребители.
от които можем да спечелим:
-
насърчаване на търговията и инвестициите;
-
повишаване на икономическата стабилност и по-ефективен финансов пазар;
-
по-лесно сравняване на цените в отделните държави;
-
участие в Съвета на ЕЦБ и обсъжданията при въвеждане на монетарни политики;
-
по-добър надзор над банковата система;
-
взаимна подкрепа и доверие в ЕС;
-
по-ниски лихви по заемите, по-бързи и евтини банкови преводи в Еврозоната.
Негативните страни на еврото
-
ограничаване на монетарните политики на отделните държави;
-
при криза в някоя от държавите в Еврозоната всяка една държава страда от сътресенията на валутата на международния пазар;
-
еднократни разходи за икономиката, свързани с прехода към евро;
-
възможни са повече ползи за по-големите икономики.
Европейска централна банка
Какво е ЕЦБ?
Европейската централна банка (ЕЦБ) е централната банка на 19-те държави от еврозоната (тези, приели еврото като валута). Основана през 1998 г., ЕЦБ е най-големия финансов център в еврозоната.
ЕЦБ се намира във Франкфурт, Германия, и е една от седемте институции на Европейския съюз. Председател на ЕЦБ от ноември 2019 г. е французойката Кристин Лагард, бивш управляващ директор на Международния валутен фонд.
Всички решения на ЕЦБ се взимат от Управителния съвет, съставен от управителите на националните централни банки на държавите от еврозоната. Членовете на съвета не би трябвало представляват своята държава, а да гласуват независимо в интерес на цялата еврозона.
Европейската централна банка има свой собствен бюджет, което гарантира нейната независимост. Капиталът на ЕЦБ е 5 млрд. евро и се притежава от централните банки на 27-те държави членки на Европейския съюз.
Основни функции на ЕЦБ са:
-
Осъществява паричната политика на ЕС
-
Произвежда евробанкнотите
-
Опазва стойността на еврото
-
Определя лихвените проценти
-
Упражнява надзор над банките в Европа
Според Устава на ЕЦБ, основната цел на Европейската централна банка е да поддържа ценовата стабилност в еврозоната. Сред целите на ЕЦБ е стабилността на европейската икономика, предотвратяването на рискове и щети от инфлация и стабилност на пазара и цените.
ЕЦБ следи за финансовата стабилност на системата, определя основни лихвени проценти и надзирава банковия сектор. Тя може да отдава заеми на по-малките банки, за да стабилизира финансовата система.
ЕЦБ има правомощие да печата евро банкноти. Държавите от еврозоната имат право да секат монети само след одобрение от ЕЦБ.
През май 2010 г. членките на Европейския съюз създават Европейския фонд за финансова стабилност. Целта на ЕФФС е да осигури финансова стабилност в Европа чрез предоставяне на финансова помощ на страните членки на еврозоната.
ЕЦБ и инфлацията
За разлика от отговорността към финансовата стабилност в еврозоната, инфлацията и предотвратяването на дефлацията (отрицателна инфлация) НЕ са описани в Устава на ЕЦБ. Но ЕЦБ е отговорна за това да поддържа инфлацията под 2%.
Като мярка за справяне с инфлацията, през юни 2022 г. ЕЦБ увеличи лихвите по депозитите за пръв път от 11 години.
Инфлацията в еврозоната достигна 8,6%. Европейските държави дълго чакаха стратегията на ЕЦБ за овладяване на инфлацията. Това показа колко важна роля има Европейската централна банка за финансовата стабилност на цяла Европа. Решенията на ЕЦБ не влияят само на държави, приели еврото, но и на тези, които са обвързани с валутата чрез валутен борд, например България.
Припомняме, че Управителният съвет взе решение да увеличи водещите лихви с 25 базисни пункта (0,25%). Ако инфлацията се влоши, вероятно ще последва по-значително повишение (с 50 базисни пункта). Терминът “базисна точка” често се използва при промени в лихвите. Базисните пунктове са широко използвана мерна единица за промени на финансовите проценти. Промяна с 0,01% = 1 базисна точка.
Виж още:
