Русия
Месеци наред руският президент Владимир Путин разпределя руски войски по границата с Украйна. Междвременно напрежението между Русия, Украйна и ЕС нарастваше.
Заканите на САЩ да наложат санкции за некоректните действия на Русия не дадоха резултат. Това бе още една причина взаимоотношенията между Русия и западните “сили” (САЩ, НАТО и ЕС) да се влушат значително.
Припомняме, че Руският президент Путин е на власт от над 20 години. Въпреки, че е той избиран многократно от народа и се радва на огромна подкрепа, недоволството сред руските граждани расте.
Украйна
Беларус и Украйна все повече се повлияват от възгледите на западната култура и търсят възможност да се отърсят от руското влияние. С това надмощието на ЕС и НАТО нараства и отслабва позициите на Русия.
Путин вижда зараждащите се демократически движения в бивши съветски републики (напр. Беларус, Казахстан и Украйна) като заплаха за сегашният режим на Русия.
След разпадането на Съветския съюз пред 1991 г., Украйна официално е независима държава. От встъпването си на власт, обаче, Путин има интерес да разшири влиянието на Русия.
Европейският съюз и НАТО
През 2013 г. Украйна започва преговори за сътрудничество с ЕС. Споразумението обаче се проваля, което е голямо разочарование за украинските граждани. През 2014 г. Русия окупира Крим и започва война между про-руските групировки и украинската армия.
В следствие на кризата, през 2014 г. Крим, Донецк и Луганск се самопровъзгласяват за независими републики.
Украйна е кандидат-член на НАТО и се готви официално да кандидатства за членство в ЕС през 2024 г.
Газта
Европа е силно зависима от Русия по отношение на вноса на природен газ.
В миналото Русия неведнъж е спирала доставките на газ, за да окаже политически натиск. Наскоро бе завършен газопроводът „Северен поток 2“ между Русия и Германия. САЩ бе против строителството поради опасения, че зависимостта ще се засили още повече.
Най-важните газопроводи от Русия към Европа минават именно през Украйна.
Донецк и Луганск
Донецк и Луганск, или ДНР и ЛНР, все още се водят част от източна Украйна въпреки предимно про-руското им население. И двата региона са богати на ресурси и с развита металургия.
На 22.02.2022 Руският президент Владимир Путин обяви, че Москва признава самообявилите се “народни републики” в Донецк и Луганск и подписа тяхната независимост.
Този ход бе критикуван от повечето държави в Европа, понеже създаде възможност за военни действия на про-руските групировки в ДНР и ЛНР, спонсорирани от Москва.
Това бе първият ясен сигнал, че Путин планира интервенция в Украйна.
Сблъсъкът
На 22.02.2022 г., в резултат на събитията, президентът Володимир Зеленснки заяви, че Украйна обмисля скъсване на отношенията с Русия. А Путин нареди на руската армия да изпрати “мироопазващи” войски в Донбас, Украйна.
Часове по-късно бе обявена масова евакуация в Донбас. Много държави евакуираха гражданите си от конфликтния район и ограничиха полетите до Украйна.
Европа се опита да преговаря с Русия. Германия обяви, че спира процедурата за сертифициране на построения, но невлязъл в експлоатация “Северен поток 2”.
ЕС обсъди възможни санкции срещу Русия и двете самопровъзгласили се републики.
Немислимото
На 23.02.2022 г., Руският президент Владимир Путин разреши “специална военна операция” срещу Украйна.
Украйна обяви военно положение, а цялата страна бе разтърсена от експлозии и нахлуването на руските войски.
Летищата и пристанищата в Украйна затвориха заради заплахата. Русия блокира безсрочно корабоплаването в Азовско море.
Редица от кибератаки блокираха сайтовете на украински държавни служби и банки.
Германия изпрати военна помощ в Литва и Румъния. Унгария разположи свои войски на границата с Украйна. Дания подкрепи с бойни самолети Естония. Молдова и Литва обявиха извънредно положение.
Руски сили се насочиха към Чернобил, но бяха овладени. Вмешателство в АЕЦ-а би било пагубно за цяла Европа.
Гражданите
Много от гражданите на Киев и конфликтните зони са евакуирани. Движението на автомобили и обществен транспорт е ограничено. Улиците са празни, а станциите на метрото са превърнати в убежища.
Десетки хора са били убити през първите часове на руската инвазия в Украйна. Броят на загиналите и тежко ранените за първото денонощие на конфликта надхвърля 200 души (данни на Al Jazeera).
Протести в подкрпа на Украйна и против действията на Путин се организираха из цяла Европа. Много от гражданите на Русия също изразяват недоволство срещу военните атаки на Русия.
Последиците от подобни размирици безспорно ще бъдат огромни.
На първо място конфликтът ще доведе до тежка и продължителна икономическа и хуманитарна криза в Украйна. Страхът, стресът и загубите, които украинските граждани ще понесат, ще оставят траен отпечатък и ще поставят Украйна в още по-неизгодна позиция.
Финансовата нестабилност в резултат на кризата вече доведе до осезаема инфлация в Европа. Руската рубла се обезцени главоломно след действията на Путин. Индексите на московската борса спаднаха с близо 50%. Това ще доведе до значителни загуби за много хора и бизнеси в Русия.
Политическите взаимоотношения между държавите в Европа, НАТО и ЕС със сигурност ще претърпят промени. Какви точно – предстои да разберем.
“War does not determine who is right, only who is left.”
Bertrand Russell
