София вече има нов кмет и нови общински съветници. Как се стигна дотук след 18 години управление на ГЕРБ и защо имаше изненада на балотажа? Тук споделяме нашия прочит. Но първо:
Защо е важно кой е кмет на София?
Неслучайно се твърди, че кметът на София е четвъртият човек в държавата. Като градоначалник на столицата, той носи голяма отговорност и разполага с огромен бюджет за финансиране на проекти. Като най-богата в държавата, към Столична община има и най-високо ниво на обществен интерес относно това как се разхождат тези средства. В допълнение, кметът и позициите, които той подкрепя/изразява имат важно значение за цялото общество и непряко са атестат за ценностните ориентации на страната. Не са малко и примерите, в които кметския стол е трамплин за по-високи държавни длъжности (както се случи с Бойко Борисов).
Васил Терзиев
Надпреварата за кметското място в София започна още през лятото с обявяването на кандидатурата на Васил Терзиев – предприемач със солидна бизнес биография, съосновател на Telerik. Той беше подкрепен от “Продължаваме промяната”, “Демократична България”, “Спаси София” и „Екипът на София“. Предвид цялостната работа на Борис Бонев от „Спаси София“ последните години, много анализатори очакваха именно той да е кандидатурата на ПП и ДБ. Решението донесе както широка подкрепа, така и достатъчно скандали. Като този с родословието на Васил Терзиев.
ДС (Държавна сигурност)
Казано много накратко, баща му Александър Терзиев е бил офицер от Първо главно управление на ДС, дядо му – Васил Терзиев, на когото е кръстен, е бил генерал от Държавна сигурност и дългогодишен началник на Трето управление (военно контраразузнаване). Връзките на семейството му не се изчерпват дотук: чичо му Павел Терзиев е офицер от VI управление на ДС, а братът на дядо му – Тодор Терзиев, е началник на IV управление на ДС (научно-техническо направление).
Желанието на Терзиев многократно да се разграничи с тоталитарния режим, описвайки го с всевъзможни мракобесни епитети, се разтълкува като опит да се отрече от семейството си. Това, от своя страна, предизвика нова вълна критики. Макар никой да не може да избира родителите си, несъмнено техните вярвания и възпитание оказват роля върху формирането ни като личности. Точно затова считам, че имаше много по-елегантен начин, по който Терзиев да излезе от неудобната ситуация.
„Макар аз самият да съм имал много и на мен персонално да ми е дадено много по време на този режим, осъзнавам, че малцина са имали такива възможности. Точно затова се радвам, че това управление е в историята. Аз съм избрал път, по който да предоставям възможности на всеки, в зависимост единствено от собствените му компетенции. Видял съм от първа ръка какви огромни разграничения между имащи и нямащи се създаваха тогава и затова дълбоко вярвам в демократичните принципи“. Нещо в този дух щеше да е напълно достатъчно, за да приключи веднъж завинаги темата. Колкото повече един политик се покаже като човек от плът и кръв, толкова повече симпатии получава.
Важно е да отбележа, че Васил Терзиев, макар и търсен многократно от екипа ни, не продължи комуникацията достатъчно за уговаряне на интервю с нас.
Антон Хекимян
Напълно неочакваната кандидатура на ГЕРБ в лицето на доскорошния шеф „Новини и актуални предавания“ в една от най-големите медии в страната (bTV) Антон Хекимян предизвика вълна от недоволство. Остана усещане, че съветниците му са му спестили огромна част от евентуалните репетиционни щети, които може да последват. Първите дни на кампанията му минаха под знака на изясняване това колко независим е бил досега в работата си и същевременно колко много е свършено от ГЕРБ през годините, в които той уж ги е критикувал като журналист. Всички негови телевизионни участия създадоха профил на един напълно неподготвен и незапознат в дълбочина с проблемите кандидат, воден от вълчи глад за власт и признание.
Като номинация на най-голямата партия в страната, повечето социологически агенции му предричаха балотаж. Това му гарантира немалко директни дебати с Васил Терзиев и широко медийно отразяване. Точно затова третото му място на първи тур, бе огромна изненада. Още повече след скандала, развил се два дни преди изборите, след който машинният вот отпадна и се създадоха предпоставки за стандартния обем купуване на гласове. Победата му в практически всички ромски изборни секции в София оставям на вас за коментар.
Ваня Григорова
Лявата икономистка, синдикалистка и активистка Ваня Григорова бе номинацията на БСП, „Левицата“ и други ляво-ориентирани партии. Харизматична и малко „цапната“ през устата, казано по народно му, тя спечели симпатиите на широк кръг избиратели, разочаровани и уморени от Сглобката. Звездата й заблестя най-широко в изборния ден на първи тур, когато се оказа, че задминава кандидата на ГЕРБ и отива на балотаж. Точно тогава повечето неинтересуващи се от политика започнаха да искат да научат повече за нея, какви тези защитава и каква е формулата зад успеха ѝ. Защото несъмнено да отидеш на балотаж в синя София като ляв кандидат, само по себе си е успех.
Но подобно на репликата „демокрацията ни отне много“ на Корнелия Нинова, която успя да ѝ загуби практически спечелени избори, Григорова сама увеличи преднината на Терзиев със серия от необмислени интервюта в седмицата между двата тура. Първият шок дойде, когато на въпрос на кой град иска да прилича София, тя отговори Троян. Макар при детайлно слушане на изказването ѝ да става относително ясно какво се опитва да каже, би следвало кандидат от нейния калибър да има ясната представа, че журналистите работят за заглавия. А тя им предостави скандално такова на сребърен поднос. Спиралата надолу продължи с колебанието ѝ да отговори на въпрос чий е Крим и какво мисли за Путин. Няколко появили се отново нейни стари интервюта, в които казва, че диктатурата е най-ефективната форма на управление, само циментираха образа ѝ. А упоритото ѝ обръщане към „гражданите“ и работниците остана нечуто в най-богатия град на страната.
Макар да загуби изборите, Ваня Григорова пусна жалба до Административния съд София-град за отмяна на изборните резултати поради съмненията ѝ за купуване на гласове.
Външна политика
Вероятно много хора, неследящи кампанията в детайл, останаха изненадани откъде се появи целият дебат за външнополитическите ориентации на кандидатите. На пръв поглед не би следвало те да имат чак такава тежест, когато говорим за местни избори. Но когато става дума за позицията столичен кмет, нещата са малко по-различни. Авторитетът и трибуната, който той има, са уникални за всеки друг кмет в страната и затова ориентациите му спрямо Путин, ЕС и американските партньори не са без значение.
Остава въпросът обаче точно колко голяма тежест имат те. И отговорът е много по-малка от тази, която им се привнесе в кампанията. Десните кандидати натисната тази сюжетна линия в опит да спечелят още повече „точки“ в класацията на средностатистическия избирател. Защото в момента е „правилно“ и обществено прието да заклеймиш Путин и да знаеш отговора на въпроса чий е Крим. Такива са настроенията в града, който всеки от кандидатите иска да управлява. Независимо какво вярваш и коментираш, докато си с приятели, не можеш да искаш да си градоначалник на столица на държава-членка на ЕС и да демонстрираш колебания във външнополитическата си ориентация.
Авторът Мария Димова е доктор по политология и част от екипа на „Царски Пищови“.
Прочети още:
- Александра Берданкова: Все още 70% от бюджета на една община идва от бюджета на държавата
- Александър Симов: Грешно е да се вярва, че няма лява и дясна политика в местната власт
- Главаният прокурор: От “Осанна” до “Разпни го”
