Кодекс за поведение на ОССЕ в областта на политико-военните аспекти на сигурността
(на английски: OSCE Code of Conduct on Politico-Military Aspects of Security)
Кодексът за поведение на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в областта на политико-военните аспекти на сигурността е основополагащ документ в областта на демократичния контрол върху въоръжените сили. Той влиза в сила от 1 януари 1995 г. и към днешна дата 57 държави, сред които и България, уповават военните си практики на този Кодекс.
Кодексът за поведение на ОССЕ* задължава участващите държави да осигурят демократичен надзор на своите въоръжени, вътрешни, полувоенни, разузнавателни и полицейски сили. Държавите са длъжни да гарантират, че техните въоръжени сили остават политически неутрални и гарантират спазването на човешките права. Държавите докладват ежегодно за националните практики, като помагат за изграждането на доверие и сигурност в региона на ОССЕ.
Според Кодекса за поведение на ОССЕ, всяка държава трябва да получи законодателно одобрение на разходите за отбрана и да осигури прозрачност и обществен достъп до информация, свързана с въоръжените ѝ сили.
*Какво всъщност е ОССЕ? Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа е най-голямата световна междуправителствена организация в областта на сигурността, която включва всички страни от Европа, САЩ и Канада и Общността на независимите държави (ОНД). ОССЕ прилага своя всеобхватен подход към сигурността чрез контрол над въоръженията и разоръжаване, вярвайки, че военната сигурност и стабилност могат да бъдат постигнати чрез по-голяма военна прозрачност и откритост, обмен на военна информация и предоставяне на платформа за диалог.
Държавите-членки на ОССЕ са: Албания, Андора, Австрия, Азербайджан, Армения, Беларус, България, Белгия, Босна и Херцеговина, Канада, Кипър, Хърватия, Чешка република, Дания, Естония, Финландия, Северна Македония, Франция, Грузия, Германия, Гърция,, Унгария, Исландия, Италия, Ирландия, Казахстан, Киргизстан, Латвия, Лихтенщайн, Люксембург, Литва, Малта, Молдова, Монголия, Монако, Черна гора, Норвегия, Холандия, Португалия, Полша, Румъния, Русия, Сан Марино, Словения , Швейцария, Сърбия, Словакия, Испания, Швеция, Таджикистан, Турция, Туркменистан, Обединеното кралство, Съединените щати, Украйна, Узбекистан.
Повече за Кодекса за поведение на ОССЕ може да намерите на сайта на Министерството на отбраната: https://www.mod.bg/bg/doc/cooperation/20140327_CoC_information.pdf
Виенският документ
(на английски: The Vienna Document)
Виенският документ съдържа мерки за укрепване на доверието и сигурността с цел повишаване на откритостта и прозрачността по отношение на военните дейности, извършвани на територията, заобикалящите морски зони и въздушното пространство на всички европейски държави. Създаден е през 1990 г. и се обновява на всеки пет години.
На първо място Виенският документ е механизъм за обмен на информация относно военните сили, основните системи въоръжения и техника и тяхното разположение, бюджет и доставки, както и консултации и сътрудничество. Документът предвижда, че държавите ще се информират взаимно за военни дейности, в които участват повече от 9 хил. военнослужещи, повече от 250 танка, повече от 500 бойни бронирани машини, или повече от 250 артилерийски оръдия.
Виенският документ се прилага за цяла Европа и участващите държави от Централна Азия. В случая на Съединените щати и Канада се засягат само военни сили и дейности в Европа, т.е. САЩ/Канда следва да уведомят за своите учения само когато се провеждат на територии на техните съюзници.
Държави: Албания, Андора, Австрия, Азербайджан, Армения, Беларус, България, Белгия, Босна и Херцеговина, Канада, Кипър, Хърватия, Чешка република, Дания, Естония, Финландия, Бивша югославска република Македония, Франция, Грузия, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Италия, Ирландия, Казахстан, Киргизстан, Латвия, Лихтенщайн, Люксембург, Литва, Малта, Молдова, Монголия, Монако, Черна гора, Норвегия, Холандия, Португалия, Полша, Румъния, Русия, Сан Марино, Словения, Швейцария, Сърбия, Словакия, Испания, Швеция, Таджикистан, Турция, Туркменистан, Обединеното кралство, САЩ, Украйна, Узбекистан.
Повече за Виенския документ може да намерите на сайта на Министерството на отбраната: https://www.mod.bg/bg/doc/cooperation/20181205_Vienna_document_2011.pdf
Договор за установяване на режима „Открито небе“
(на английски: Open Skies Treaty)
Договорът за открито небе е документ от 1992 г., който позволява на държавите-участнички да провеждат определен брой невъоръжени наблюдателни полети над територията на останалите държави с цел прозрачност и избягване на военни конфликти.
Всяка държава, която провежда наблюдателен полет, трябва да предостави предизвестие 72 часа преди пристигането в страната домакин. Приемащата държава има право да предложи промени в плана на мисията поради метеорологични условия или съображения за безопасност на полета, но тя НЕ трябва да отказва достъп до никоя част от своята територия.
През 2020 г. САЩ обявява оттеглянето си от Договора. Година по-късно, през 2021 г., Руската федерация решава, че разходите и ползите, произтичащи от участието в Договора, вече не са балансирани и също обявява оттегляне от Договора.
Оттеглянето на САЩ и Русия от Договора е породено от липса на консенсус по редица точки сред които и отказът на Русия да изтегли военните си бази от границите с Грузия и региона на Калининград.
32-те страни по Договора за открито небе са Беларус, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Канада, Хърватия, Чехия, Дания (включително Гренландия), Естония, Финландия, Франция, Грузия, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Турция, Украйна и Обединеното кралство. Киргизстан подписа договора, но все още не го е ратифицирал. Канада и Унгария са депозитари на договора като признание за техния специален принос към процеса „Открито небе“. Страните депозитари поддържат документите по договора и предоставят административна подкрепа.
Тази графика е публикувана на сайта на Договора за открито небе. Според данните САЩ е провела 201 успешни полета от 2002 г. насам. Над 66% от тези полети (134) са над територията на Русия, 23% над Беларус и 9% над Украйна. Русия е провела значително по-малко полети над територията на САЩ (77) за същия период от време.
Повече за Договора за открито небе може да намерите на сайта на Министерството на отбраната: https://www.mod.bg/bg/doc/cooperation/20181205_Open_skies.pdf и на официлният сайт на Договора: https://openskies.flights/index.html
Договор за обикновените въоръжени сили в Европа
(на английски: The CFE Treaty)
Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа цели установяване на военен баланс и премахване на възможността за изненадващи атаки и нападателни действия. Договорът предвижда разпоредби за ограничения на позволеното военно оборудване в Европа, които водят до процес на разоръжаване (намаляване на средставата за военни цели) през 90-те години.
Задълженията на държавите спрямо Договора за съкращаване на конвенционалните въоръжени сили и ограничения в следните категории: бойни танкове, бронирани бойни превозни средства, артилерийски оръдия, бойни самолети и бойни хеликоптери. Колективно, участващите в договора се съгласяват да не надвишават:
-
20000 танка;
-
20000 артилерийски оръдия;
-
30000 бронирани бойни превозни средства;
-
6800 бойни самолета;
-
2000 нападателни хеликоптера.
Първоначалният Договор за обикновените въоръжени сили в Европа e уговорен и приет през последните години на Студената война, като залага основни ограничения на ключови категории конвенционално военно оборудване в Европа (от Атлантическия океан до Урал) и налага унищожаването на излишното въоръжение.
Договорът е сключен между държави от Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и към Варшавския договор и предлага равни ограничения за двете страни. През 2007 г. Русия прекратява участието си в договора поради отказа си да изпълни новите си ограничения и ангажименти за оръжия, включително да изтегли своите ограничени по договора оръжия и военни сили от Грузия и Молдова.
Следните 30 държави понастоящем са страни членки на ДОВСЕ: Армения, Азербайджан, Беларус, Белгия, България, Канада, Чехия, Дания, Франция, Грузия, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Италия, Казахстан, Люксембург, Молдова, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Руската федерация, Словакия, Испания, Турция, Обединеното кралство, Украйна и Съединените американски щати.
Повече за Договора за обикновените въоръжени сили в Европа може да намерите на сайта на Министерството на отбраната: https://www.mod.bg/bg/doc/cooperation/20181205_Conventional_AF.pdf
Хагски Кодекс за поведение срещу разпространение на балистични ракети
(на английски: Hague Code of Conduct (HCOC)
Международният кодекс за поведение срещу разпространението на балистични ракети, обикновено наричан Хагски кодекс за поведение, е единственият договор за прозрачност и изграждане на доверие относно разпространението на балистични ракети.
Създаден през 2002 г., Хагският кодекс на поведение цели ограничаване на разпространението на балистични ракети, способни да пренасят оръжия за масово унищожение.
Присъединилите се държави доброволно ограничават разработването и тестването на балистични ракети. Всяка година участващите държави обменят информация относно своите програми за балистични ракети и космически ракети-носители и задължително предоставят предварително известие за всяко изстрелване на такива.
Хагският кодекс за поведение е подписан от 143 държави, сред които и България.
Споразумението от Васенаар за контрол на износа на конвенционални оръжия и стоки и технологии с двойна употреба
(на английски: Wassenaar Arrangement)
Споразумението от Васенаар за контрол на износа на конвенционални оръжия и стоки и технологии с двойна употреба, известно като Васенаарско споразумение, е междуправителствен форум, създаден през 1996 г., за координиране на националните политики за контрол на износа на конвенционални оръжия и чувствителни стоки с двойна употреба. Споразумението от Васенаар допълва и засилва съществуващите режими за контрол на износа на оръжия за масово унищожение и системите за тяхното доставяне.
Стоките с двойна употреба са технологии и артикули, които могат да се използват както за граждански, така и за военни приложения. Тези видове стоки са строго регулирани, защото могат да бъдат класифицирани за цивилна употреба и след това да бъдат трансформирани за военни цели или по-лошо, използвани за тероризъм.
42-те държави, участващи във Васенаарското споразумение, са Аржентина, Австралия, Австрия, Белгия, България, Канада, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Индия, Ирландия, Италия, Япония, Латвия , Литва, Люксембург, Малта, Мексико, Холандия, Нова Зеландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Русия, Словакия, Словения, Южна Африка, Южна Корея, Испания, Швеция, Швейцария, Турция, Украйна, Обединеното кралство и Съединени щати.
Оръжия за масово унищожение
Оръжия за масово поразяване са всички стратегически оръжия, способни да избиват огромен брой хора и да нанесат сериозни щети на природата. В тази категория обикновено се включват ядрените, химическите, биологичните и радиологичните оръжия.
Поради незизмеримите щети, които оръжията за масово унищожение биха могли да нанесат на човечеството, има редица договори, които имат за цел да ограничат тяхното използване. В следващите редове ще научите за някои от тях.
Договор за всеобхватна забрана на ядрените опити
(на английски: Comprehensive Nuclear-Test-Ban Treaty)
Договорът за всеобхватна забрана на ядрените опити е многостранен договор, който забранява тестови експлозии на ядрени оръжия и всякакви други ядрени експлозии, както за граждански, така и за военни цели.
Договорът забранява извършването на “ядрените взривове от когото и да било и където и да било: на земната повърхност, в атмосферата, под вода и под земя”. Целта е да се ограничи появата на нови ядрени сили и развитието на по-мощни оръжия от притежаващите вече ядрено оръжие държави. Друга цел на договора е предотвратяването на щети, причинени от радиоактивността на ядрените експлозии.
Към настоящия момент Договорът е подписан от 184 държави, сред които и България.
Държавите, които в момента притежават ядрени оръжия, са: Китай, Корейската народнодемократична република, Франция, Индия, Пакистан, Руската федерация, Обединеното кралство и Съединените щати. Израел нито потвърждава, нито отрича притежаването на ядрено оръжие.
Повече за Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити може да намерите на сайта на Министерството на отбраната: https://www.mod.bg/bg/doc/cooperation/20181205_Comprehensive_test_ban_treaty.pdf
Договор за неразпространение на ядрените оръжия
(на английски: Treaty on the Non-Proliferation of Nuclear Weapons (NTP)
Договорът за неразпространение на ядрени оръжия е важно международно споразумение за предотвратяване на разпространението на ядрени оръжия и оръжейни технологии, насърчаване на сътрудничеството за мирно използване на ядрената енергия и постигане на свят без ядрени оръжия. Той също така улеснява стремежа на държавите да използват ядрена енергия за мирни цели.
В момента има 191 държави, подписали Договора, което го прави вторият най-широко спазван договор за контрол на въоръженията до момента (след Конвенцията за химическите оръжия). България е член от 1968 г.
Само четири държави НЕ са подписали договора: Индия, Израел, Пакистан и Южен Судан. Индия, Израел и Пакистан притежават ядрени оръжия.
Повече за Договора за неразпространение на ядрените оръжия може да намерите на сайта на Министерството на отбраната: https://www.mod.bg/bg/doc/cooperation/20181205_Nuclear_weapons_treaty.pdf
Конвенция за химическите оръжия
(на английски: Chemical Weapons Convention (CWC)
Конвенцията за химическите оръжия е споразумение, с което се забранява производството, натрупването и използването на химически оръжия.
Създадена през 1992 г., Конвенцията е първото в света многостранно споразумение за разоръжаване, което предвижда премахването на цяла категория оръжия за масово унищожение в рамките на фиксирана времева рамка, под международна проверка.
Основното задължение на Конвенцията, налагано на членовете ѝ, е забрана за производството и употребата на химическо оръжие, както и унищожаването на всичките съществуващи запаси. Всички дейности, свързани с химическите оръжия и споменати в конвенцията се контролират от Организацията за забрана на химическите оръжия (OPCW)*.
Към момента 193 държави са подписали Конвенцията за химическите оръжия. България се присъединява през 1993 г.
При присъединяването си към Конвенцията, осем държави са обявили запаси от химически оръжия: Албания, Индия, Ирак, Либия, Сирия, Съединените щати, Русия и една анонимна държава, за която се смята, че е Южна Корея. От тези осем държави Албания, Южна Корея, Индия, Ирак, Сирия, Либия и Руската федерация са завършили унищожаването на декларираните от тях арсенали.
*Какво е Организацията за забрана на химическите оръжия? Основната цел на Организацията е поддържане на форум за консултации и сътрудничество между държавите. Визията на Организацията за забрана на химическите оръжия е свят, свободен от химически оръжия и заплаха от тяхното използване, в който се насърчава сътрудничеството в областта на химията за мирни цели. Организацията контролира и химикали за двойна употреба – тези, които могат да се използват за мирни граждански и търговски цели, но и при създаването на опасни химически оръжия.
Повече за Конвенцията за химическите оръжия може да намерите на сайта на Министерството на отбраната: https://www.mod.bg/bg/doc/cooperation/20181205_Chemical_weapons_convention.pdf
Конвенция за забрана на биологическото оръжие
(на английски: Biological Weapons Convention (BWC)
Биологичните оръжия разпространяват болестотворни организми или токсини, за да навредят безразборно или да убият хора, животни и/или растения. Биологичната война и биотероризмът включват умишлено използване на биологични агенти (като вируси и бактерии). В допълнение към причиняването на сериозни заболявания и смърт, използването на такива оръжия може да доведе до широко разпространени социални и политически сътресения и огромни икономически щети.
Конвенцията за забрана на биологичните оръжия е първият многостранен договор, забраняващ цяла категория оръжия за масово унищожение. Създадена през 1972 г., Конвенцията забранява разработването, производството, придобиването, трансфера, складирането и използването на биологични и токсични оръжия.
Към днешна дата Конвенцията за биологичните оръжия е подписана от 182 държави, включително България, която се присъединява през 1972 г.
Повече за Конвенцията за биологически оръжия може да намерите на сайта на Министерството на отбраната: https://www.mod.bg/bg/doc/cooperation/20181205_Biological_weapons_convention.pdf
…….
Споменатите документи могат да бъдат намерени на сайта на Министерство на отбраната в графа “Контрол на въоръженията” и “Хуманитарно разоръжаване и неразпространение на оръжия за масово унищожение”.
Източници:
- Кодекс за поведение на ОССЕ в областта на политико- военните аспекти на сигурността
- Виенски документ 2011
- Договор за установяване на режима „Открито небе“
- Договор за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ)
- Конвенция за химическите оръжия
- Конвенция за биологични оръжия
- Договор за всеобхватна забрана на ядрените опити1
- Договор за неразпространение на ядрените оръжия1
- Организация за сигурност и сътрудничество в Европа – Уикипедия
- Договор за обикновените въоръжени сили в Европа – Уикипедия
- Конвенция за химическите оръжия – Уикипедия
- Споразумение от Васенаар – Уикипедия
- Visualizing the Open Skies Treaty
- Arms Control Association
- OSCE
- International Atomic Energy Agency
- UNODA – United Nations Office for Disarmament Affairs
