Какво е инфлация?
Най-общо казано инфлацията е цялостно покачване на цените. Инфлацията до определено ниво може да има положителен ефект – например да стимулира харченето и инвестирането на пари днес. Ако имаме негативна инфлация, никой няма да иска да харчи пари днес – всички ще ги пазят за утре, когато ще са по-ценни. Оборотът на пари в икономиката ще спре, което ще доведе до спад на производството, фалити на бизнеси и глад на населението.
Повишаването на цените се нарича и „ценова инфлация“, а повишаването в паричната маса (парите, които са налични в дадена икономика за определен период от време) – „монетарна инфлация”.
Как се изчислява инфлацията?
Всички стоки и услуги, които едно домакинство консумира за една година, формират „кошница“. Всеки продукт в кошницата има определена цена, която може да се променя с времето. Годишното развитие на инфлацията (покачването на цените) се изчислява спрямо цената на цялата кошница в даден месец в сравнение с цената ѝ през същия месец на предходната година.
За поддържане на финансова стабилност е важно инфлацията (темпът, с който се променят цените) да остава ниска и предвидима – около 2% до 3%.
В повечето страни националните централни банки са натоварени със задачата да поддържат този инфлационен процент. В еврозоната тази функция е поета от Европейската централна банка (ЕЦБ).
Инфлацията в еврозоната достигна 8,6% през юни 2022 г., а в България – 15,6% през май.
Какво е хиперинфлация?
Хиперинфлация настъпва, когато в дадена страна има висока и ускоряваща се инфлация (обикновено над 50% месечно или около 13.000% годишно). В резултат, цените нарастват рязко, а националната валута бързо губи стойността си.
За разлика от нормалната инфлация, при която увеличението на цените е постепенно и сравнително предвидимо, при хиперинфлацията има рязко и бързо увеличение на цените на стоките и на паричната маса в обръщение.
Хиперинфлацията често се асоциира с войни, следвоенни години, социални и политически безредици или други кризи, които правителствата не успяват да овладеят чрез събирането на данъци.
В началото на 1997-ма България преминава през период на хиперинфлация – значително обезценяване на българския лев и загуба на доверие във валутата и в държавата в международен план. Това води до въвеждане на валутен борд и свързване на българския лев с немската марка (сега евро).
Какви са последиците от инфлацията?
Високата или непредсказуема инфлация е вредна за цялостната икономика на страната. Тя прави пазара по-неефективен, затруднява планирането на бюджета и често е спънка при инвестиции. Високата инфлация може да доведе до емиграция на населението към други, по-предвидими държави, където хората са сигурни, че биха имали достатъчно средства за оцеляването си
Инфлацията, или повишение в общото ниво на цените, води до намаляване в покупателната способност на валутата, т.е. за определена сума (напр. 10 лв.) човек може да купи по-малко стоки, отколкото преди.
Ефектите на инфлацията не са равно разпределени в икономиката. Например с инфлацията, собствениците на недвижима собственост, акции и др., са облагодетелствани от повишаването на цената/стойността на техните активи, докато тези, които искат да ги придобият трябва да платят повече за това.
За хората със заеми повишаването на инфлацията може да доведе до намаляване на лихвите върху дълговете им.
Какво е решението за справяне с инфлация?
Когато нивата на инфлация преминат допустимите граници, местната централна банка (за ЕС – ЕЦБ) може да повиши лихвените нива, което обикновено води до намаляване или спиране на ръста на парична маса (парите, които са в обръщение в дадена икономика).
Колкото повече се вдигнат лихвите, толкова по-сигурно е, че инфлацията ще спадне. Проблемът е, че прекомерното вдигане на лихвите може да доведе до рецесия.
Какво е рецесия?
Рецесията може да се разглежда като период на временен спад в икономическата активност и производството, спад в доходите и увеличаване на безработицата в резултат на продължителна инфлация.
Рецесията обикновено се забелязва при реалния брутен вътрешен продукт (БВП), реалните доходи, заетостта, промишленото производство и продажбите на дребно.
Какво е дефлация?
Дефлацията е понижение на общото ниво на цените на стоките и услугите. Дефлация настъпва тогава, когато инфлацията спадне под 0% (тоест отрицателна инфлация).
Дефлация обикновено настъпва, когато предлагането е голямо (например при прекомерна продукция), когато търсенето е малко (например при намаляване на потреблението) или когато запасът от пари намалява (например след рецесия или поради отлив на капитал от икономиката).
В България, дефлация се наблюдава в периода от 2013 г. до 2016 г. По това време тя е най-висока дефлация в Европейския съюз. Основна причина са ниските цени на петрола в световен мащаб.
Накратко: Как войната в Украйна влияе на цените на стоките?
Поради войната, пандемията и други външни фактори има недостиг на енергия (петрол/газ/електричество) и ограничена наличност (напр. на суровини и стоки).
Заради недостиг на предлагане, разходите за производство на стоки се увеличават, което довежда и до повишаване на цените на твоето кафе.
Например:
Цените на петрола се повишават.
Камионът, който транспортира кафените зърна, ще трябва да плати повече за гориво, за да ги закара до любимото ти кафене.
Поради транспортните и други производствени разходи, собственикът на кафенето ще трябва да повиши цената за чаша кафе.
Ето защо следващия път може да се наложи да платиш малко повече, когато купувате кафе от любимото си кафене.
Тази логика важи за всички стоки по пазарите и магазините.
Виж още:
