Атомна енергия: Дебатът на Европа

Какво е атомна енергия?

Ядрената енергия, още наричана атомна, се използва за получаване на електричество. Тя се освобождава при разпадането на атомното ядро в резултат на контролирана верижна реакция.

Как получаваме ядрена енергия?

Атомните електрически централи (АЕЦ), в които се произвежда ядрената енергия, използват уран или плутоний като “горива”. Уранът е тежък радиоактивен метал, който се добива в мини главно в Казахстан, Канада и Австралия. В реактора на АЕЦ се извършва изкуствено делене на атомите на това гориво. В резултат протича ядрената верижна реакция. Тя отделя огромно количество топлина, която се трансформира в енергия.

С каква мерна единица измерваме ядрена енергия?

Атомната енергия, подобно на останалите видове енергия, се измерва посредством единицата ват (W). 1 kW (киловат) = 1000 W (вата). 1 mW (мегават) = 1 000 000 W (вата), a 1 tW (терават) = 1 000 000 mW (мегавата).

Според Института за пазарна икономика (ИПИ) средното българско домакинство изразходва около 6 000 kWh енергия на година. Само през декември 2021 г. АЕЦ “Козлодуй” е произвел над 16 000 000 000 kWh.

Колко широко е разпространена ядрената енергия?

По данни на Statista, към октомври 2021 г. са активни общо 441 ядрени реактора в 30 държави по света. Те произвеждат около 10% от световната електроенергия. Статистика на Евростат сочи, че към 2020 г. 14 от 27-те страни членки на Европейския съюз (ЕС) НЕ произвеждат атомна енергия.

#Предимства

Въглеродна неутралност и “чиста” енергия, която произвежда минимални въглеродни емисии.
Надежден енергиен източник – постоянна и независима от метеорологичните условия енергия.
АЕЦ заема по-малко физическo пространство в сравнение с много други инфраструктури за енергия.
Ядрената енергия допринася към науката и иновациите в технологиите.

#Недостатъци

Добивът, рафинирането и употребата на уран водят до отделянето на много радиоактивни отпадъци, които изискват специално съхранение. Голямо количество радиоактивен материал се отделя и при самото функциониране на АЕЦ.
Неизправностите могат да бъдат катастрофални. Съществува опасност от отделяне на радиоактивни вещества в околната среда, а аварии могат да доведат до абсолютен мелтдаун (разтапяне) на реактора (напр. Чернобил, Фукушима).
Огромна финансова и времева инвестиция. Високи разходи за изграждане и поддръжка на безопасна атомна електроцентрала.

Колко са вредни остатъчните радиоактивни отпадъци? Какви са начините за справяне с тях?

След процеса на разделяне на урана използваните горивни елементи все още са радиоактивни и трябва да се съхраняват в хранилища за ядрени отпадъци или басейни за отработено гориво.

Отработеното ядрено гориво е силно радиоактивно и остава токсично повече от 10,000 години. За да бъде максимално безопасно, горивото трябва да е съхранено във вода на десетки метри дълбочина или да е опаковано в специални бетонни съдове.

Радиоактивният отпадък трябва да се съхранява поне около 300 години извън околната среда, преди да бъде изхвърлен в обикновено сметище. Продължителното запазване на отпадъка извън околната среда в течение на векове е предизвикателство, за което все още няма решение.

Най-актуалното предложение е радиоактивният отпадък да бъде поставян в контейнери дълбоко под земята (около 300 до 500 метра) – в капсула от гранит, глина или халит. Проблемът е, че все още няма доказателства, които да докажат, че токсичният материал може да се съхранява под земята за дълги периоди от време, без да попадне в подземните води.

От екипа на Грийнпийс напомнят, че има различни видове радиоактивни отпадъци – ниско-, средно- и високоактивни. Нискоактивни отпадъци могат да бъдат ръкавици, гащеризони, замърсени инструменти, почистващи материали от болници и атомни електроцентрали. Голяма част от тях се съхраняват в хранилища за временно съхранение.

Колко бързо би се изчерпал зародишът на уран?

От Грийнпийс споделят прогнозата, че при запазване на сегашния ядрен капацитет и нива на консумация икономически жизнеспособните запаси от уран ще бъдат достатъчни за около 100 години. Само ако култивирането на плутоний се развие в голям мащаб (с всички последващи рискове от това), запасите могат да бъдат достатъчни за около 3000 години.

#ДЕБАТЪТ НА ЕВРОПА

В какво се изразява дебатът на Европа за ядрената енергия?

През март 2018 г. Европейската комисия (ЕК) представи амбициозен план за действие, посветен на финансирането на устойчивия растеж. Целта на този план е мобилизирането на частния сектор в подкрепа на прехода към нисковъглеродна икономика, която е по-устойчива и по-ефективна в използването на ресурсите.

Понастоящем липсата на ясно определение на понятието “екологосъобразен“ е сред основните пречки за увеличаването на инвестициите от този вид. На сериозен дебат подлежи въпросът: има ли достатъчно основания ядрената енергия да се разглежда като устойчива и природосъобразна?

Какво предвижда таксономията на ЕС?

Ето защо основополагащ елемент на плана за действие на ЕК е създаването на таксономия на ЕС — обща система за класификация на екологосъобразните икономически дейности.

През април 2021 г. ЕК публикува първата част от предложението за т. нар таксономия. С това за пръв път се въведе дефиниция за екологично устойчиви дейности и инвестиции, която е валидна за всички държави членки на ЕС.

На 31 декември 2021 г. бе публикувана финалната чернова на таксономията. Според проекта, Европейската комисия подкрепя инвестициите в ядрена енергия и изкопаем газ (наричан още “природен”) да бъдат класифицирани като устойчиви, поне за ограничен период от време. По-конкретно, тя предвижда инвестициите в нови атомни електроцентрали до 2045 г. и в изкопаем газ до 2030 г. да се класифицират като зелени инвестиции. Това включва и инвестиции за удължаване на живота на съществуващи АЕЦ при определени условия.

Нови електроцентрали на изкопаем газ се субсидират, когато заменят старите централи, работещи с други изкопаеми горива (основен източник на въглеродни емисии). Трябва да се докаже, че планираното производство на енергия не може да се постигне чрез възобновяеми енергийни източници. Като регулация ще бъдат въведени и горни граници на емисиите на CO2 на kWh.

Тази класификация породи смесени реакции от страните членки, както и от инвеститори, съветници на ЕК, екологични активисти и неправителствени организации.

Какви са условията за “зелена” атомна енергия?

За да получат достъп до таксономията, инвестициите в ядрени и газови общности трябва:

да допринасят за прехода към климатична неутралност;
да отговарят на изискванията за ядрена и екологична безопасност;
да са в подкрепа на прехода от въглища към възобновяеми енергийни източници, включително и не изцяло устойчиви решения и преходни дейности като газовите и атомните електроцентрали.

Страните членки на ЕС с действащи атомни електроцентрали трябва да изхвърлят токсичните отпадъци безопасно. До 2050 г. те трябва да представят план за погребване на високоактивни радиоактивни отпадъци, без да причиняват значителни щети за околната среда.

Кой участва в дебата? Какви интереси имат различните държави?

В дебата и крайното решение участват всички държави членки на ЕС. Държавите, които не са членки на ЕС, нямат право на глас. Дискусията за ядрената енергия като “зелена” инвестиция провокира различни мнения и позиции в Европа.

Франция представлява една от най-големите икономики в Европа и също така е силно зависима от ядрената енергия с 56 работещи реактора, произвеждащи около 70% от електроенергията. Франция е втората страна в света с най-много атомни електроцентрали след САЩ.

Чехия подкрепя ядрената енергетика като част от своето енергийно бъдеще и призовава за значително увеличаване на ядрения капацитет до 2040 г. Чешката република в момента има 6 ядрени реактора, които генерират около 37% от нейната електроенергия. За сравнение, страната генерира около 43% от електроенергията си от въглища, пише Reuters.

Австрия има много силна позиция срещу ядрената енергетика и е една от 14-те държави в Европа, които нямат работеща електроцентрала. След референдум през 1978 г. Австрия приема закон, забраняващ изграждането и експлоатацията на реактори за производство на атомна електроенергия. Австрийският министър за защита на климат, Леоноре Гевеслер заплаши да съди Европейската комисия, ако бъде взето положително решение за таксономията.

През декември 2021 г. Германия обяви, че затваря половината от 6-те си оставащи ядрени централи. Все пак страната не е срещу таксономията на зелени проекти за изкопаем газ, а само срещу тези за ядрена енергия. Германия има интерес от това, газът да се категоризира като зелен източник на енергия, заради вече изградения “Северен поток 2” – газопровод, преминаващ по дъното на Балтийско море и транспортиращ газ от Русия до Германия . Позицията на Германия вероятно ще се промени значително в хода на военния конфликт между Русия и Украйна.

В началото на март “Аугсбургер Цайтунг” обяви, че провинция Бавария обмисля повторно активиране на АЕЦ Гюндреминген. Атомната електроцентрала беше спряна в края на миналата година като част от политиката на Германия против ядрената енергия.

#Подкрепа

на европейския регламент за таксономията

Белгия, България, Гърция, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия, Чехия и Швеция

#Против

европейския регламент за таксономията

Липсва официална информация за позицията на Естония, Италия, Кипър, Латвия, Литва и Малта.

Откъде започна дискусията за приемането на ядрената енергия като “зелена”?

Мнозина твърдят, че пpoeĸтoпpeдлoжeниeтo е пoдтиĸнaтo oт нyждaтa нa Eвропейския съюз дa пocтигнe климатичните си цeли, заложени във и обезпечени от Зелената сделка, както и дa пpeвъpнe Eвpoпa в пъpвия в cвeтa “ĸлимaтичнo нeyтpaлeн“ ĸoнтинeнт дo 2050 г. Някои виждат стартирането на диалог по темата като възможност за достигане на енергийна независимост на Европа. Други гледат на това като на лобиране от страна на държави членки, които заемат силни позиции и имат интерес от изграждането на нови ядрени реактори.

От Грийнпийс добавят, че атомната енергия не може да осигури енергийна независимост на една страна. Електричеството, произведено в АЕЦ, представлява едва 20-30% от енергията, необходима на една държава. За да се покрият 100% от енергийните нужди, АЕЦ трябва да работят 24/7 с пълен капацитет, което не е препоръчително.

Каква е процедурата по приемането на таксономията?

Експерти от страните членки на ЕС имаха възможност да участват в консултациите по таксономията до 21 януари 2022. През февруари 2022, след гласуване с мнозинство, ЕК обяви, че инвестиции в изкопаемия газ и ядрената енергия следва да бъдат разглеждани като благоприятни за климата и околната среда.

Сега Европейският парламент (ЕП) и държавите членки ще имат четири месеца да се запознаят с таксономията, преди тя да влезе в сила. За евентуалното отхвърляне на решението е нужно абсолютно мнозинство от членовете на ЕП или 20 от 27-те държави членки. Ако не се съберат достатъчно възражения, правилата ще влязат в сила от 1 януари 2023 г.

За сега само две парламентарни групи в ЕП – групата на зелените и тази на социалистите – са обявили, че са против класифицирането на ядрената енергия и изкопаемия газ като устойчиви източници.

#ПОЗИЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

Каква е позицията на България по казуса?

България от самото начало поддържа позиция в подкрепа на таксономията. Това е възможност страната да компенсира загубите от отказа от използване на въглищата за производство на електроенергия, наложен заради Зелената сделка, пише в. Дневник.

Какви са аргументите?

В края на 2021 г. България, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия и Чехия излязоха с обща позиция в подкрепа на таксономията. Основният аргумент е нуждата от енергийна независимост.

“Скокът в цените на енергийните източници показва колко е важно да намалим възможно най-бързо зависимостта ни от други държави. Напрежение около доставките на енергия ще има все по-често. Нямаме друг избор, освен да разнообразим източниците си, като внимаваме да не увеличаваме вноса.”

Според данни на Statista, България е една от Европейските държави, които са най-зависими от Русия по отношение на изкопаемия газ. През 2020 г. 77% от изкопаемия газ в България е закупен именно от Русия. Инвазията на Русия в Украйна, започнала през февруари 2022 г., доведе до рекордна инфлация и значителен скок в цените на газът, което с още по-голяма категоричност постави на дневен ред въпроса за енергийната независимост на България.

От Грийнпийс подчертават, че България е малък играч на пазара на уран. По-голямата част от използвания в страната уран идва от Казахстан, Русия, Канада, Австралия, Нигер, Намибия и САЩ.

Какви са плановете за АЕЦ и развитието на ядрената енергия в България?

В България единственото предприятие, използващо ядрената енергия за производство на електроенергия, е АЕЦ “Козлодуй”. АЕЦ-ът обезпечава около ⅓ от националното годишно електропроизводство.

Това определя особено важното значение на предприятието като фактор за икономическа стабилност в национален план. Според Министерството на енергетиката АЕЦ “Козлодуй” произвежда най-евтината енергия в страната, с което осигурява поддържане на приемлива цена на електроенергията за крайните потребители в България. АЕЦ “Козлодуй” е и първата атомна централа на Балканския полуостров.

На 27 януари 2013 г. в България се провежда референдум на тема “Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?” Въпреки ниската активност (едва – 20%) 60,6% от гласувалите отговарят с ДА. Резултатът не довежда до доизграждане на АЕЦ “Белене” заради липсата на консенсус в тогавашното управление. България не е взела окончателно решение за нова ядрена мощност след замразяването на проекта за АЕЦ “Белене”, съобщава Mediapool.

АЕЦ „Белене“ е замислена още през 1980-те години, но реализирането ѝ е замразено през 1990 г., а опитите за продължаване на проекта са неуспешни и през 2012 г. проектът е спрян с решение на парламента.

През февруари 2022 г. премиерът Кирил Петков обяви, че властите ще разгледат възможността за изграждане на нови реактори в АЕЦ “Козлодуй” вместо в АЕЦ “Белене”. В момента все още се изгражда хранилище край Козлодуй за ниско и средно ниво радиоактивни отпадъци, а няма решение за високоактивните отпадъци.

От Грийнпийс обръщат внимание на факта, че националното производство ≠ националното потребление. Ежедневно извън България се изнасят и продават различни нива на електроенергия. Данните могат да се проверяват на сайта на Електроенергийния системен оператор. Част от отработеното ядрено гориво от България се изпраща за преработка в Маяк, Русия. Там се извежда част от още потенциално използваемите уран и плутоний.

Бележка:

Благодарим на екипа на Greenpeace (Грийнпийс) България за това, че ни подкрепиха с разработката на тази публикация. Искаме да отбележим, че Грийнпийс е организация, която твърдо защитава позиция срещу използването на атомна енергия и приносът на екипа към тази статия е чисто информативен.

Секцията за коментари е отворена за въпроси, допълнения и обмен на информация.