Какво е електронен подпис?
Електронният подпис е средство, чрез което се подписват документи в електронна форма. Електронния подпис има силата на саморъчен подпис, въпреки, че приложението му е много по-ограничено.
За какво се използва електронният подпис?
Електронният подпис се използва за удостоверяване на автентичността и има редица приложения като подписване на договори, електронни сделки, верификация пред държавни институции и всякакъв друг тип електронна администрация и електронно обслужване.
Примери:
- Влизане/ Логване в Националната здравноосигурителна система
- Подаване на данъчни декларации към НАП (Национална агенция по приходите)
- Закупуване на домейн от Регистър.бг
Кой може да притежава електронен подпис?
Електронен подпис може да бъде издаден както на физически (хора), така и на юридически лица (фирми). Генерално няма ограничения и електронният подпис е достъпен за всеки, но отделните доставчици на услугата, биха могли да имат различни изисквания към своите клиенти. Обикновено за издаването на електронен подпис е необходим актуален документ за самоличност.
Къде мога да си изкарам електронен подпис?
Сред Българските доставчици, най-разпространени са:
Всяка държава има различни доставчици и изисквания за валидността на електронния подпис.
Какви видове електронен подпис има?
Електронните подписи в зависимост от условията, на които отговарят и сигурността им, се делят на усъвършенстван електронен подпис (УЕП) и квалифициран електронен подпис (КЕП).
КЕП
КЕП е вид електронен подпис, който е признат от правната система на дадена държава като автентичен и със законова стойност. Той има по-високо ниво на доверие и юридическа сила. КЕП е подписан с използването на квалифициран сертификат, издаден от сертифициращ център, който гарантира автентичността на подписа.
КЕП се създава чрез специално устройство и е свързан с определен материален носител (напр. смарт-карта и специално четящо устройство за нея), което предотвратява възможността лице, различно от притежателя му, да се подписва с него.
В България и ЕС КЕП е признат за законно средство за електронно подписване на документи и съобщения.
УЕП
УЕП, от друга страна, е по-широк термин и може да включва различни видове електронни подписи, които не задължително отговарят на специфични изисквания за квалифициран подпис. УЕП няма същата правна стойност като КЕП и може да се използва за по-обикновени електронни комуникации и сделки.
Повече за КЕП
В тази статия ние ще обърнем повече внимание на квалифицирания електронен подпис (КЕП) именно защото неговата законова стойност е по-голяма.
За да бъде легитимен, КЕП трябва да отговаря на следните изисквания:
- Свързан е по уникален начин с титуляра на подписа;
- Може да идентифицира титуляра на подписа;
- Създаден е чрез данни за създаване на ел. подпис, които титулярът на ел. подпис може да използва с висока степен на доверие и единствено под свой контрол;
- Свързан е с данните, които са подписани с него, по начин, позволяващ да бъде открита всяка последваща промяна в тях.
Каква информация съдържа КЕП?
Обикновено КЕП изглежда като флашка. В нея има чип, който съдържа необходимата информация за идентифициране на титуляра. Квалифицирания електронен подпис съдържа информация за подписващия и/или юридическото лице, с което е асоцииран, като например:
- Имена / име (лични и/или на фирма или организация)
- ЕГН (или личен номер на чужденец)
- Адрес
- Единен идентификационен код (ЕИК) при фирми
- Други данни
За да се подпише един документ с електронен подпис, автора трябва да притежава удостоверение (сертификат), технически носители (смарт карта и карточетящо устройство) и специален софтуер за управление. Карточетящото устройство служи за свързване на смарт картата с компютъра.
Къде се използва КЕП?
Все повече институции в България работят с електронен подпис (КЕП). Това позволява използването на редица електронни услуги, предоставяни от държавната администрация. С КЕП са достъпни услугите на:
- Национална агенция за приходите (НАП)
- Национална здравноосигурителна каса (НЗОК)
- Национален осигурителен институт (НОИ)
- Агенция по заетостта
- Агенцията по вписванията
- Търговския регистър
- Министерство на финансите
- Министерство на икономиката
- Министерство на околната среда и водите
- Министерство на транспорта
- и редица други.
КЕП може да се използва при регистрация на дружество, вписване на промяна на обстоятелства относно вече учредено дружество, издаване на удостоверение за актуално състояние, подаване на проектно предложение за кандидатстване за получаване на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, издаване на свидетелство за съдимост и др.
КЕП vs. Обикновен подпис
Освен, че електронният подпис улеснява административната работа, особено от разстояние, КЕП се счита и за по-сигурен начин за идентификация от ръчния подпис. Основните предимства на КЕП пред ръчния подпис, които се изтъкват най-често са:
- Сигурност – КЕП се основава на криптографска технология, която гарантира, че подписът е свързан с конкретно лице. Ръчният подпис на конкретно лице може да бъде по-лесно фалшифициран и манипулиран, а важни документи – загубени или унищожени.
- По-добър контрол – КЕП запазва информацията за всеки един подпис, документ и съобщение, дата, време и локация на подписване, което позволява целият процес да бъде проследен. Това дава възможност и за създаване на по-ефективна и прозрачна система за електронно управление.
- Намаляване на бюрокрацията – Използването на КЕП позволява бързо и лесно подписване на документи и съобщения, без да бъде необходимо физическо присъствие. Това улеснява електронните комуникации, особено в случай на дистанционна работа.
Въпреки предимствата, важно е да се отбележи, че безопасността на електронният подпис зависи от правилното му използване и защита на съответните криптографски ключове и сертификати.
