Откъде държавата “печели” пари? Всички сме чували приказката “държавата – това сме ние” и тя важи с пълна сила както в културен, така и във финансов аспект. Изпълнителната власт ръководи разходването на парите, които страната “притежава” или казано по-точно: парите, събрани от данъкоплатците. В този пост ще обърнем внимание на запълването на хазната като ще обясним какво точно е ДДС, акциз, корпоративен данък и други.
какво е данък?
Започваме с основното: данъкът е задължително, невъзвръщаемо плащане за граждани и предприятия, наложено едностранно от страна на държавата. Следователно парите, с които една страна разполага, се определят от данъчните политики, които тя избира да води и икономическата аквитност на територията й. Всички тези приходи се използват за посрещане на обществените потребности като пътна инстраструктура, здравеопазване и социални помощи.
Данъчната политика е пряко обвързана с икономическото развитие на една страна. Точно затова е изключително важно политиците да провеждат правилни и съобразени с икономическите показатели на страната данъчни и финансово политики. Така например с повишаване или намаляване на данъци, осигуровки и такси, държавата може да повлияе на един или друг сектор.
Как се определят данъците в държавата?
Видовете и големината на данъците се гласуват в Парламента и се определят от народните представители.
Националната агенция по приходите (НАП) е основната институция, която администрира данъци и осигурителни вноски, публични и частни държавни вземания и осъществява надзор върху хазартната дейност.
В зависимост от идейната ориентация на управляващото мнозинство, Правителството може да провежда по-рестриктивна политика или т.нар. “Затягане на коланите” или по-социално подпомагаща политика, целяща да стимулира потреблението на домакинствата.
Как държавата събира пари?
Най-общо казано с налагане на различни данъци върху заплатите, транзакциите, приходите и собствеността на населението.
Какви са основните видове данъци?
Според начина на облагане, данъците се разпределят на преки и косвени.
А според начина на определяне – на прости или пропорционални.
Преки данъци са тези, които се приспадат директно от доходите на данъкоплатците (граждани и предприятия).
-
Данък върху личния доход
-
Корпоративен данък
-
Данък за наследство или дарение
-
Данък върху богатството
Косвените данъци се събират от крайните потребители като част от цената на стоките и услугите.
-
Данък върху добавената стойност (ДДС)
-
Данък върху оборота / печалбата
-
Мита
-
Акциз
Простият данък е данък, който се определя с фиксирана сума за всички.
Например данък за патент.
Пропорционалният данък се определя като част (процент) от данъчна основа.
Пропорционалният данък от своя страна е разделен на “плосък” и прогресивен.
Плоският данък е обикновеният пропорционален данък, при който частта, която се събира, е с точно фиксиран размер.
Корпоративният данък в България се равнява на 10% от печалбата на всяка компания. Той е плосък, защото е еднакъв за всички.
Прогресивният данък се променя в зависимост от размера на данъчната основа. т.от оборота и печалбата.
По-малък доход = по-нисък данък, по-голям доход = по-висок данък.
Прогресивен данък се среща в Австрия, Германия, Белгия, Хърватия и други.
Какви преки данъци има в България?
За повече яснота, тук сме извадили основните данъци, които съществуват в страната.
-
Данък върху добавената стойност (ДДС): регламентиран в специален закон, този данък засяга всички стоки и услуги, за които си плащаме: – бутилка минерална вода, ходенето на кино до наемането на квартира. Като крайни потребители, на нас ни се налагат ДДС и акциз (за конкретни стоки). ДДС е 0%, 9% или 20%.
-
Данък върху доходите на физически лица: с 10 процента данък се облагат доходите на физически лица, независимо дали са платени по банков път или в брой, доходи от продажба, наем и други. Предвидени са данъчни облекчения за деца, доброволно осигуряване и застраховане, за ремонти и други.
-
Корпоративният данък е 10% от печалбата за една календарна година на местни юридически лица и търговци по смисъла на търговския закон (тъй влизат лица, които: продават стоки от собствено производство, търгуват с ценни книжа, предлагат туристически услуги, са застрахователи и други), както и чуждестранни дружества, които осъществяват дейност на територията на страна. Плаща се на месечни или тримесечни авансови плащания на база прогнозната печалба на дружеството. От 1-ви март до 30 юни на следващата календарна година се плаща целият данък като от него се приспадат предварително платените суми.
-
Патентен данък: дефиниран е в Закона за местните данъци и такси (чл. 61з – 61п), касае физически лица и ЕТ с оборот за предходната година под 50 000 лева, които не са регистрирани по ДДС. Данъкът е различен във всяка община. Плаща се на 4 равни вноски – в началото на всяко тримесечие. Засяга дейности като ресторанти, кафе-сладкарници, търговия на дребно (до 100 кв.м. нетна търговска площ), продажба на вестници и списания, заложни къщи, платени паркинги, шофьорски курсове и други.
-
Данък при придобиване на имущество по възмезден начин (местен данък, чл. 44 – 51). Засяга новите собственици на недвижими имоти и моторни превозни средства. Данъкът се определя от данъчната оценка за недвижими имоти (и застрахователна стойност за превозни средства) в левове към момента на прехвърлянето. Данъкът за имуществено придобиване е между 0.1% и 3% – във Варна и София – 3%, Пловдив – 1.5% (да проверя за всеки случай). Освободени от данък са държави и общини; образователни, културни и научни организации на бюджетна издръжка, БЧК, национално представени организации за хора с увреждания, фондове за подпомагане при бедствия и такива за опазване и възстановяване на исторически и културни паметници; лечебни заведения; храмове, манастири и молитвени домове на законно регистрираните в България вероизповедания. Данъкът се заплаща в общината, където се намира недвижимия имот, а в останалите случаи – по регистрация на собственика.
-
Данък при придобиване на имущество по дарение (местен данък, чл. 44- 55) не важи при дарение между роднини по права линия и между съпрузи. Имуществото се оценява в левове към момента на прехвърлянето – недвижими имоти (по данъчна оценка или цена, уговорена или определена от държавен или общински орган, но не по-ниска от данъчната оценка), чуждестранна валута и благородни метали (по курса на БНБ), ценни книжа (по пазарна стойност), движими вещи и права (по пазарна стойност). Ставките на данъците за дарения между братя и сестри и техните деца са от 0.4% до 0.8%, а за всички останали 3,3% – 6,6%. Данъкът се плаща в общината, където се намира недвижимия имот или по регистрация на новия собственик.
-
Туристически данък (местен данък, чл. 61р – 61т) се плаща от лицата, предлагащи нощувки. Тежестта от този данък в крайна сметка се прехвърля върху крайния клиент. Определя се от общинския съвет, като ставката варира между 0,20лв и 3 лева за всяка нощувка. Декларирането на данъка се случва до 31ви януари в годината, следваща годината на облагане. Данъкът се внася всеки месец до 15-то число в съответната община. Този данък е приход за общината, в която е внесен, а не участва в бюджета на страната.
-
Данък върху наследствата (местен данък, чл 29-43). Не се заплаща от съпруг/а и наследници по права линия. Тук влизат: недвижими имоти на територията на страната, чуждестранна валута и благородни метали, ценни книжа, превозни средства, предприятия или дялове, недвижими имоти на територията на ЕС или Европейското икономическо пространство. Наследството се дели на дялове и се съобщава на всеки наследник по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Ставките са за дял над 250 000 лева – братя и сестри и техните деца (0,4 – 0,8%) и между 3,3 и 6,6% за всички останали.
-
Данък върху превозните средства (местен данък, чл.52-61) се дължи от собствениците (физически и юридически) на превозни средства регистрирани в България, кораби, въздухоплавателни средства. Данъкът се дължи за всяко превозно средство, като освободени от данък са превозните средства на държавни и общински органи, такива са със специален режим на движение, ликейки и пожарни (дори частни лица), на димпломатически представители, БЧК, на определени категории електрически автомобили и други. Данъкът може да се плати на две равни вноски през годината, за която се дължи или да се предплати до 30-ти април с 5% отстъпка.
-
Данък върху недвижимите имоти (местен данък, чл.10-28) се дължи за недвижими имоти на територията на страната с изключение на такива, заети от улици, железопътни мрежи, водни обекти (държавна и общинска собственост), земеделски земи с гори без застрояване, с оценка до 1680 лева вкл. Данъкът се изчислява на база данъчната оценка на имота, като ставката се определя от общинския съвет и е между 0,1 и 4,5 на хиляда. Имоти, които са освободени от облагане са: музеи, галерии, страги културни ценности, храмове, учебни заведения, читалища. Ако един имот е регистрирано от собствениците като основно жилище, то се прилага данъчно облекчение в размер на 50%. Данъкът се внася на две равни вноски в годината, за която се дължи или наведнъж до 30-ти април с приложено 5% намаление.
-
Данък върху хазартна дейност (корпоративно подоходно облагане, чл. 219 – 247). Хазартната дейност от игри, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга, се облага с данък върху хазартната дейност, който е окончателен. Размерът му е 15 процента от разликата в цената (печалбата). Данъчно задължените лица са организаторите на хазартните игри.; Данъкът за хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино отново се плаща от организаторите и се изчислява според броя на игралните. Декларира се от организатора на игрите и се плаща на тримесечие.
-
Данък върху приходите на бюджетни предприятия (корпоративно подоходно облагане) се дължи от всички общински или държавни предприятия, които имат печалба от извършена търговска дейност като “търговци”. Той е съответно 2% за общинските предприятия и 3% за държавните и се внася веднъж годишно (между март и юни) за предходната година.
-
Данък върху застрахователните премии (специален закон от 2011г.) се дължи за застрахователните премии по облагаеми застрахователни договори, рисковете по които се поемат от застрахователя. Данъкът също се плаща от застрахователя и представлява 2% от данъчната основа (застрахователната премия). Данъкът се плаща всеки месец за предходния. Освободени от облагане са застраховките “Живот” (вкл такива с инвестиционен характер), рента, женитба, дерска, постоянна здравна застраховка, гражданска отговорност и други.
-
Данък върху разходите (корпоративно подоходно облагане чл. 204-217) се дължи за представителни разходи, свързани с дейността, социални разходи, предоставени в натура на работниците (допълнително доброволно осигуряване или застраховка “Живот” над 60 лева на месец, ваучери за храна над 80 лева на месец). Данъкът се дължи от работодателя, плаща се до 30-ти юни на следващата година и е в размер на 3% или 10% в зависимост от вида разход.
-
Други видове данъци: данък върху таксиметров превоз на пътници и такъв върху дейността от опериране на кораби и данък, удържан при източника
