Данък добавена стойност – всички го плащаме, независимо осъзнаваме или не. Затова нека навлезем в темата какво е ДДС, как се събира и изчислява и може би най-важното: как се разходват парите от събирането на този данък:
Какво е ДДС?
Данък върху добавената стойност е такса, която се заплаща от потребителите на конкретна стока или услуга. Плащаме ДДС, когато си купим книга, бутилка вода, наемем квартира, платим за ремонт на колата и други. Този данък циркулира по всички доставчици по веригата, но се плаща от крайния клиент.
Кога се въвежда ДДС в България?
Това се случва в зората на демокрацията – през 1994-та. Тогава нововъведеният данък добавена стойност е в размер на 18%, като през следващите 5 години има дебати и промени, които водят до окончателното му повишаване на 20% през 1999-та. Така е и до днес.
Кой определя колко процента да е ДДС?
Данъкът се определя от Народното събрание с гласуването на данъци и разпоредби, които се записват в специален закон. Той може да бъде изменен с цел стимулиране на икономиката в една или друга посока.
За какво се използва събраното ДДС?
Данъкът добавена стойност покрива на практика цялото потребление на стоки и услуги на територията на страната. Поради своята всеобхватно той съставлява немалка част от бюджета на държавата.
Има ли стоки, облагани с по-нисък данък?
Логичен въпрос, който е източник на немалко полемики, особено в моменти на кризи и висока инфлация:
- 0% за хляб и брашно (засега до края на 2023)
- 9% за книги, учебници, бебешки храни и пелени, нощувки и настаняване, ресторанти и кетъринг, туристически услуги, спортни съоръжения. От 1-ви юли в този списък ще влязат и доставките на централно отопление и природен газ.
- 20% всички останали стоки и услуги.
Колко често и защо се променя ДДС?
Както става ясно по-горе, не е стандартна практика данъкът да се променя често и това се случва основно в моменти на икономическа нестабилност и политическо съгласуване около нуждата за стимулиране на икономиката.
Какво става когато се намали ДДС на дадена стока?
По този начин държавата се “отказва” от част от своя приход, за да подкрепи определен сектор на икономиката при трудности. Това се отразява на населението посредством налагане на ниски цени за ключови стоки и услуги или в “замразяването” на растящи цени при повишени разходи на производството (например, повишени цени на тока).
Реални примери от България
ДДС на книги и учебници, например, се поддържа ниско, за да може потреблението в тази област да се стимулира с по-ниска цена за крайния потребител. През 2020 се гласува по-ниско ДДС за хотелиерския и ресторантьорския бранш заради намаления оборот, който последва след въвеждането на рестрикциите.
Кой и как следи за платено ДДС?
Национална агенция за приходите или НАП е държавният огран, който следи за вземанията от ДДС. При измами с него, важна ролят играят и банките, които следят паричните потоци на отделните потребители.
Сива икономика
Това е икономическа дейност, която не е декларирана пред държавните органи. Това са извършване на услуги или продажба на стоки, които се извършват без договор, касова бележка или фактура.
Сивата икономика може да има няколко негативни последици за едно общество:
- Загуба на приходи за държавата: Сивата икономика обикновено се основава на укриване на данъци и такси, което води до загуба на приходи за държавата. Това означава, че обществените услуги и инфраструктура, като здравеопазване, образование и транспорт, могат да бъдат недофинансирани. В резултат на това, качеството на живот и благосъстоянието на гражданите може да бъде намалено.
- Нелоялна конкуренция и изкривяване на пазара: Сивата икономика позволява на нелегални бизнеси да функционират без да спазват законовите и регулаторни изисквания. Това довежда до нелоялна конкуренция спрямо легалните предприятия, които са задължени да спазват законите и плащат данъци. Такова изкривяване на пазара може да навреди на икономическата стабилност и възможностите за растеж на легалните предприятия.
- Намалена защита на работниците: В сивата икономика работниците обикновено не са регистрирани и не се ползват съответните защитни мерки, които са налице за работниците в легалната икономика. Това може да включва липса на социално осигуряване, здравно осигуряване, платен отпуск и други законни права на работниците. В резултат на това, работниците в сивата икономика са изложени на рискове и несправедливи условия на труд.
- Ограничено икономическо развитие: Сивата икономика може да допринесе за ограничаване на икономическото развитие на едно общество.
