Достъпна политика

4 предложения как да направим политиката по-достъпна за младите

В този пост искаме да ви представим 4 предложения как да направим политиката по-достъпна за младите. Политическото и гражданското образование трябва да бъдат трансформирани от досаден предмет в училище в интересно и приятно занимание. Ние създаваме бъдещите политически лидери с действията си, примера, който даваме и образованието, което предлагаме.

1. Онлайн гласуване

Съвременни хора – съвременни методи. Технологиите в днешно време са достатъчно развити, за да обслужват разнообразни сектори. Ежедневно извършваме защитени онлайн транзакции, бихме могли и да гласуваме така – честно, прозрачно и сигурно.

2. Достъпна политика

Популяризиране и информиране на актуални политически теми чрез отворени дискусии, достъпен език, интерактивност.

3. Политически компас

Разработване на voter advice application или независим политически компас, който сравнява политическата позиция на потребителя с вижданията на партиите и показва всички партии, класирани в близост до позицията на съответния човек. Подобни приложения има в Германия, Австрия, Холандия, Швейцария, САЩ, Латвия, Испания, Англия, Франция, Дания и много други. 

4. Млади представители в политиката

Повече млади представители в политиката, които да отразяват актуалните нужди и потребности на съответното поколение.

© Царски Пищови

Защо е важно да си политически активен?

Защо е важно младите хора да се ангажират по-активно с политика?

Според статистика на Gallup Intenrational, на парламентарните избори в България през 2017г., едва 14,9% от гласувалите са на възраст под 30г. 29,7% са на възраст над 60г.

Гласуващите на възраст под 35г. се отчитат за половината от гласуващото население, което ги прави мощна политическа сила. Въпреки това, най-активно гласува застаряващото поколение. Това често пречи желанията на младите да бъдат чути. 

Младите гласуващи са невероятно разнообразна група, което им позволява да представляват нуждите и защитават интересите на бъдещето поколение

Защо е важно да гласуваш / упражняваш правото си на глас?

Гласът ти наистина има значение и носи голяма мощ, затова трябва да го използваш разумно.

Изборите са възможност за промяна. Те имат последствия за теб (и близките ти), а гласуването е твоята възможност да определиш своето бъдеще.

Отказвайки се от правото си на вот, ти се отказваш от гласа си, от мнението си, от визията ти за по-добра държава.  Освен това, като данъкоплатец, гласувайки, избираш къде отиват парите ти.

Защо е важно да ти пука (дори и малко)?

Ти си потърпевш пряко и косвено от всичко, което се случва в България (икономика, инфраструктура, образование). Политиката и политическите решения засягат всеки аспект от живота ти.

България има огромен потенциал за развитие, който за момента не е разгърнат в пълна сила. По-лесно е от всякога е да си информиран гласоподавател.  Дай пример на следващите поколения. Покажи им как да отстояват позицията си и как да изградят по-добро общество.

© Царски Пищови

Как да реша за кого да гласувам?

Информираният вот е най-силното оръжие в ръцете на един гражданин. Понякога, обаче, е трудно да избереш кой кандидат да подкрепиш на национално и местно ниво. Не винаги активните политически фигури отразяват нуждите и искания на народа. Това демотивира много хора, които не намират алтернатива в кандидатите и фракциите.

С този пост искаме да ви представим няколко лесни стъпки, които да ви насочат към това, за кого да гласувате без да ставате обект на манипулация.

Запознай се с кандидатите

Запознай се с кандидатите, партиите и техните цели отблизо преди да гласуваш. Разгледай постовете и коментарите им в социалните им мрежи, прочети предизборните им програми, публикувани на уебстраниците им.

Гледай дебати между различните кандидати и обърни внимание на начина, по който общуват – враждебни ли са, предлагат ли решения. Поинтересувай се какви закони, проекти или идеи прокарват, подкрепят или отхвърлят. Запитай се с какво и как тази фракция или политическа фигура ще подобри твоето бъдеще.

За парламентарните избори през 2021 г. разработихме обобщение на предизборните програми на една част от кандидатиралите се партии и коалиции. Публикациите за предизборната кампания на фракциите, може да разгледате тук.

Обърни внимание на обещанията

Информирай се за предизборните обещания на кандидатите в миналото и колко от тях са изпълнили реално.

Неформалната организация “Студентски протест” започнаха подобна инициатива изборите през 2021 г., под наслов “Те обещаха”. Те създадоха платформа, на която българските гласоподаватели могат да събират на едно място обещанията на политиците преди парламентарните избори през 2021 г. (а и след това), както и да следят за спазването им след като партийните групи влязат в Парламента.

Друга инициатива на млади хора, които искат да ограничат дезинформацията в българската политика е “Лъжеш ли?”. През 2021 г., екипът проследи участията на избрани кандидати за президент в национален ефир и провери колко често те разпространяват невярна информация.

Проверявай източниците си на информация

Винаги, винаги, винаги проверявай оригиналните източници на различни статии, публикации и твърдения в масовите медии и социалните платформи. Търси първоизточника и подхождай с доза критично мислене към всичко, което чуваш и четеш, особено по политически теми.

Медийната грамотност може да обясним с уменията, знанията и разбирането, които позволяват на потребителите да използват медиите ефективно и безопасно. Покрай изборите (за президент, Парламент и т.н.) много медии боравят с разнообразни графики и статистики, за да предадат определена информация – така наречените “полове”.

Проблемът е, че често подобни информационни табели, статистики и проценти, могат да бъдат изключително подвеждащи или да бъдат използвани с цел манипулация, особено, в случаите, в които се предоставят от непотвърдени източници.

Къде да внимаваме?

  • Винаги проверявайте източника на информация. Лесно може да сравните достоверността на фактите директно в сайта на институцията, провела проучването. Ако няма споменат източник, най-вероятно информацията е недостоверна.
  • Внимавайте с това дали е упомената големината на “извадката”, т.е. колко души са участвали в съответното проучване. Подобни статистики генерализират резултата, което е подвеждащо, защото 60% от 1000 анкетирани е много различно от 60% от 100 анкетирани.
  • Не пропускайте в какъв период или времева рамка е направено проучването и дали резултатите са актуални. Често се публикуват стари статистики, отпреди години, които не отразяват адекватно настоящата обстановка.
  • Обърнете внимание на методологията на проучването – дали е интервю по телефона, на живо, може би онлайн анкета или въпросник. Интервюта на живо по време на пандемия и локдаун? Малко съмнително, не мислите ли?

Повече по темата за медийната грамотност може да намерите в профила ни в Инстаграм.